Определение № 329 от 26.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1746/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния пълномощник на Г. М. Д., В. Х. А., М. Х. А., Ф. М. Д., С. Х. А. и В. Х. А., против решение № 113 от 21.05.2021 г. по в.т.д. № 367/2020 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260008/14.08.2020 г. по гр.д.№ 159/2020 г. на Русенския окръжен съд. С последното са отхвърлени исковете на касаторите срещу ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД за заплащане на сумата от по 100 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния брат – А. Х. А., починал в резултат на ПТП, настъпило на 07.05.2017 г. В касационната жалба се излага, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се като необоснован изводът на въззивния съд, че по делото не е доказана изключителност на отношенията между починалия и неговите братя и сестра. По подробно изложени съображения се моли за отмяната му и за постановяване на акт по същество, с който исковете да бъдат изцяло уважени. Претендират се разноски. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Какви са критериите за определяне наличие на дълбока и трайна емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение, и починалия родственик; 2. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, при наличието на събрани по делото доказателства, обосноваващи изградена между починалото лице и преживелия го родственик особено близка връзка, респ. действително претърпяни от последния вреди. Твърди се, че постановеното въззивно решение обхваща посочените въпроси и те са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС - ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСНГТК, както и с практика на ВКС по чл.290 ГПК, съответно цитирана. Против касационната жалба е подаден писмен отговор от ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, със становище, че липсва приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, II-ро отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба изхожда от легитимирани страни, подадена е в законоустановения срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По спорния въпрос относно легитимацията на ищците, съставът на въззивния съд, след съвкупна преценка на събраните по делото гласни доказателства, е приел, че в конкретния случай не е доказано наличието на особено близка връзка на всеки един от ищците с починалия и действително претърпяни от смъртта му вреди. Според показанията на разпитаните свидетели, отношенията между ищците и загиналия им брат били много близки, всички много се обичали и уважавали. Макар да живеят в различни населени места, те поддържали връзка, винаги се събирали по празници. След смъртта на баща им, починалият, като най-голям брат, поел грижата за останалите братя и тяхната сестра. Ищците много тежко приели загубата му, тъй като го възприемали като свой баща. Всички присъствали на погребението, построили и гробница на покойния си брат. С оглед горното въззивният съд е намерил, че между починалия и неговите братя и сестра е съществувала обичайната връзка между близки родственици, която не се характеризира с изключителна близост. Посочил е, че в показанията на свидетелите липсва конкретика за връзката между всеки един от ищците и починалия им брат, а изложените от тях общи впечатления не могат да удовлетворят изискванията за главно и пълно доказване на състоянието на трайна и дълбока привързаност и емоционална близост между ищците и починалия. Свидетелите не са изложили конкретни впечатления от ежедневието на лицата, за да може съдът да направи цялостен и обоснован извод относно съдържанието на връзката, причиняваща на ищците болки и страдания от смъртта на техния брат, които да обусловят присъждане на обезщетения. Помощта, която починалият им е оказвал приживе, е негов морален дълг и е в рамките на обичайната помощ, която се следва на членове на семейството. Ищците и починалият им брат от години не живеят в общо домакинство, повечето живеят в друго населено място, освен това, с оглед възрастта на всеки от тях /род. през 1966, 1969, 1972, 1974, 1976, 1984 г./ към момента на събитието е видно, че те са поели и следват собствен житейски път. Съдът е намерил за недоказани и търпени от ищците продължителни във времето и засилени негативни субективни изживявания в резултат на смъртта на пострадалия брат, извън обичайните такива, като не е установил загубата му да се е отразила съществено в ежедневното им битие. Съдът е посочил, че в конкретния случай за получаване на обезщетение не е достатъчна формалната родствена връзка и установеното по делото, че ищците тежко са приели новината за смъртта на своя брат. Поради това е заключил, че не е доказана визираната в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК изключителност на връзката, която да обуслови правото на обезщетяване по смисъла на задължителната съдебна практика. При така изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията на закона за допускане на решението до касационна проверка. Формулираният втори въпрос не съответства на правораздавателната воля на въззивния съд и направените от него фактически и правни изводи в обжалваното решение, поради което не удовлетворява общото селективно изискване на чл.280 ал.1 ГПК, съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 1/2009 г. по приложението на тази процесуалноправна норма. С формулирания първи въпрос /относно критериите за определяне на емоционалната връзка между лицето, претендиращо обезщетение, и починалия му родственик, като дълбока и трайна/ всъщност се пита, какви факти биха изпълнили горното условие, поради което въпросът не притежава изискуемия съобразно нормата на чл.280 ал.1 ГПК правен характер. Според ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, когато поради конкретни житейски обстоятелства и ситуации привързаността между родствениците е станала толкова силна, че смъртта на единия е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, на преживелия родственик е справедливо – по изключение - да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди, макар да е извън кръга, посочен в постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС. Следователно – критериите са посочени в достатъчна степен в горецитираното тълкувателно решение, а с оглед приетите за установени по делото факти липсват данни съдът да се е отклонил от същото. Предвид изложеното, дори да се приеме, че въпросът съответства на общото основание за достъп до касация, не е налице допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, на което касаторите се позовават. С оглед изхода от спора и направеното искане, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, II-ро отделение