Определение № 285 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1158/2010 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от адвокат З. Н. - пълномощник на Т. Ц. Д. и П. Ц. Д., срещу въззивното решение № 179 от 23.04.2010 г. по гр. д. № 597/2009 г. на Софийския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От ответниците по касация А. П. Д. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна, Ц. А. Д., С. Т. Ц., Р. Т. Д., Р. М. И. и Н. И. Д. не са подали писмени отговори. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допускането на касационното обжалване, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение, след отмяна на решение № 283 от 24.11.2008 г. по гр. д. № 392/2007 г. на Свогенския районен съд, е отхвърлен предявен от касаторите иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на част от УПИ X.-264 от кв. 13 по регулационния план на [населено място], заключена между страничната регулационна линия между парцели X.-262 и X.-264 от кв. 13, имотната граница, нанесена на скицата към акта за непълноти /грешки/ в одобрен кадастрален план от 09.02.1998 г. и уличната регулация, като част от имот пл. № 262 от кв. 13 по плана на [населено място]. По делото е установено, че при одобряване на действащия дворищнорегулационен план от 1983 г. границата между парцели X.-311 от кв. 13 по предходния план от 1958 г. - идентичен с X.-262 от кв. 13, собственост на ищците, и парцел X.-311 от кв. 13 - идентичен със собствения на ответниците парцел X.-264 от кв. 13, не е отразена вярно. В резултат спорната по делото площ от 56 кв. м., съставляваща част от парцели X.-311 от кв. 13 по предходния план, неправилно е заснета като част от имот пл. № 264 по действащия план, собственост на ответниците по иска. С оглед обстоятелствата, на които се основава искът за предаване владението върху част от имот, погрешно заснет в кадастралния план като имот на ответниците, и предвид заявеното искане, въззивният съд приел, че искът за ревандикация е неоснователен преди да е проведен успешно иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР за поправка на грешка в кадастралната основа и преди да е проведена административната процедура по изменение на действащия подробен устройствен план съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. От друга страна съдът намерил, че спорът за имуществено право не може да бъде разрешен с иска по чл. 108 ЗС, респективно двата иска не могат да бъдат съединени за разглеждане в едно производство, предвид съществената разлика в момента, към който се цели установяването на правото на собственост и различната активна легитимация по ищците по двата иска. В спора по предявения ревандикационен иск ищците не са установили да са собственици на спорната част от урегулирания поземлен имот, поради което искът им е неоснователен. Предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице по следните съображения: В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поставят въпроса: с какъв иск - установителен или осъдителен следва да се реализират правата на собствениците, чийто имот се владее от несобственик при условията на грешка в кадастралния план и оформен спор за материално право. Така формулиран, въпросът е намерил своя отговор в съдебната практика, която е трайна и безпротиворечива. Съгласно тази практика ако е налице грешка в кадастралния план, породила спор за материално право, ищецът следва да предяви установителен иск за право на собственост към минал момент - този на приемането на съответния план. Всяка грешка или непълнота в кадастралния план, свързана със спор за материално право, е основание за предявяване на иск по чл. 32, ал. 1, т. 2 З. /отм./ или по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР. Решението по такъв иск има за предмет установяване право на собственост върху имота или част от него, но към минал момент- изработването на кадастралната основа, тъй като тя трябва да отразява вярно имотите според действителните им граници и обема на правото на собственост. Искът е установителен, но като такъв той не е идентичен с установителната част иска по чл. 108 ЗС, който има за предмет защита на правото на собственост към момента на предявяване на иска, както е разяснено в решение № 59 от 08.05.1986 г. по гр. д. № 27/1986 г. на ОСГК на ВС. В този смисъл, едва след уважаване на иска по чл. 32, ал. 1, т. 2 З. /отм./, съответно по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР, поправяне на кадастралния план, съответно на кадастралната карта и изменение на подробния устройствен план за регулация, може да се води иск по чл. 108 ЗС. По тези съображения и вторият въпрос, а именно: реализирането на изменението на подробния устройствен план предпоставка ли е за провеждане на ревандикационен иск за спорния имот, не разкрива наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество. Следващият въпрос е: спорът за материално право към кой момент се отнася. В хипотезата, пред която страните са изправени, следва първо да се установи кой е бил собственик на имота към момента на влизането в сила на плана от 1983 г. В зависимост от отговора на този въпрос, разрешен с влязло в сила решение, и след провеждане на процедура по изменение на съответния план, ще възникне и предпоставка за защита на правото на собственост към настоящия момент със съответния иск - установителен по чл. 124, ал. 1 ГПК или ревандикационен. Ето защо и последният поставен от касаторите въпрос, който е намерил разрешение в съдебната практика, не обуславя допускането на касационната жалба до разглеждане по същество. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е представено копие от решение № 180/06 от 08.02.2006 г. по гр. д. № 1303/2005 г. на ВКС, IV-то г. о. Доколкото обаче касаторите не поставят правен въпрос, който да е разрешен по противоречив начин в този акт и в обжалваното решение, то и не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.