Определение № 85 от 15.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 71/2009 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 43, т. 1 от НПК и е образувано по повод разпореждане от 14.11.2008 г. на съдия-докладчик от РС – София по НЧХД № 14267/2008 г. за определяне на друг съд, който да разгледа тъжбата на В. Г. Д. против ДОНКА ДИМИТРОВА ВАНЧЕВА за престъпление по чл. 148 ал. 1, т. 1 -3, вр. чл. 146 от НК. В писменото си становище прокурорът от ВПК намира искането за промяна на местната подсъдност за несъответно с изискванията по чл. 43, т. 1 от НПК, а поради това и за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира, че не са налице условията по чл. 43, т. 1 от НПК, предвид следните съображения: С протоколно определение от 21.10.2008 г. съдия-докладчик по НЧХД № 299/2008 г. по описа на Чирпанския районен съд е прекратил производството и е изпратил същото по компетентност на РС – София, приемайки, че инкриминираното престъпление е било довършено на територията на гр. С., където е адресът на Национална телевизия TV2. След получаване на делото съдията-докладчик от РС – София е приел, че са налице условията по чл. 43 ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като тъжителят и подсъдимата не живеят в гр. С., а в гр. Ч., което ще затрудни придвижването им за съдебните заседания и обратно, както и ще оскъпи процеса, а всичко това не е в интерес на доброто, бързо и ефективно правосъдие. Въпросът за промяна на компетентния съд с друг, еднакъв по степен, е уреден в НПК като изключение от общите правила за местната подсъдност. Случаите са изрично изброени, а затова условията, посочени в няколкото хипотези подлежат на стриктна интерпретация. Разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК, на която съдията-докладчик се е позовал, поставя изискване много от обвиняемите или свидетелите да живеят в района на друг съд. В случая е известно, че само подсъдимата и тъжителят са от гр. Ч., като в тъжбата последният е посочил, че иска допускане на двама свидетли при довеждане без да уточнява техните имена и адреси. Следователно, като липсва информация за местоживеенето на възможните свидетели, за да се прецени дали те са много или преобладаващ брой от тях живеят в друго населено място, а подсъдимата е само една, то не е налице условието по чл. 43, т. 1 от НПК за отклонение от правилата за местната подсъдност, по която РС – София не е спорил. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение