Определение № 50059 от 31.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2671/2020 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Постъпило е искане от С. Д. П.-Й. за връщане на внесено обезпечение в размер на 25105,50 лева. В искането се сочи, че производството по делото е приключило с определение от 2 февруари 2021 г. и обезпечението следва да се върне. Предходна нейна молба е оставена без уважение по искане на насрещната страна във връзка с производството по гр.д. № 8751/2021 г. на Софийски районен съд, което е приключило и задължението е изплатено изцяло, без изпълнението да се насочи към внесената гаранция по сметката на ВКС. В настоящото производство се установява, че с определение № 91 от 16 септември 2020 г. е спряно изпълнението на решение № 109 от 13 февруари 2020 г., постановено по гр.д. № 630/2019 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, като е внесена по специалната сметка за обезпеченията на ВКС общо сумата от 25160,52 лева. Производството пред ВКС е приключило с постановяването на определение № 37 от 2 февруари 2021 г., с което касационното обжалване на соченото въззивно решение не е допуснато. С определение № 66 от 21 април 2021 г. по настоящото дело е оставена без уважение молба на П.-Й., съдържаща искане за превеждане на внесената от нея по сметката на ВКС парична гаранция от 25106,50 лева като обезпечение за спиране на изпълнението на въззивното решение, тъй като в двуседмичния срок по чл. 282, ал. 4 ГПК е предявен иск за обезщетяване на вредите от забавеното изпълнение и обезпечението следва да бъде задържано до приключване на производството по гр.д. № 8751/2021 г. по описа на Районен съд София с влязъл в сила съдебен акт. С разглежданата молба П.-Й., след указания на ВКС, представя препис от решение № 1383 от 17 март 2023 г., постановено по в.гр.д. № 3572/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 4 декември 2021 г., постановено по гр.д. № 8751/2021 г. по описа на Районен съд София за осъждането на П.-Й. да заплати на „Жилищни и бизнес имоти“ АД сумата от 20000 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди от забавяне изпълнението на осъдително решение № 109 от 13 февруари 2020 г. по в.гр.д. № 630/2019 г., по описа на Окръжен съд Велико Търново за предаване на владението на недвижим имот, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Представя се и удостоверение от частен съдебен изпълнител М. М., рег. № 786, по изп.д. № 126/2023 г., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.03.2023 г. от Софийски градски съд на основание съдебно решение по гр.д. № 3572/2022 г.; в удостоверението се сочи, че дългът по изпълнителното дело е изцяло изплатен и то е приключено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК. При това положение молбата за освобождаването на внесената като обезпечение сума е допустима и основателна. От представените доказателства е видно, че е заплатен изцяло дългът във връзка с производството по чл. 282, ал. 4 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД. От счетоводството на ВКС е удостоверено (л. 11 и л. 51 от делото), че сумата е налична по сметката на ВКС, поради което молбата за освобождаване на внесеното обезпечение следва да бъде уважена и сумата – преведена по посочената от молителката сметка. Воден от изложеното, съставът на I г.о., ВКС,