Определение № 719 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2509/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. В. П., В. В. П., М. И. П. и В. И. П. против решение № 94/10.01.2014 г., постановено по гр.д.№ 889/2013 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявени обективно съединени искове с правно основание чл.135 ЗЗД. Съдът е приел, че дарителите по атакуваните сделки са длъжници на ищеца по делото, като задължението им произтича от договор за банков кредит, по който кредитополучател е търговско дружество, а дарителите са солидарни длъжници, по силата на анекс към договора за кредит. Вземането по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо от банката – ищец, като за дарителите е възникнало и задължение за връщане на полученото от кредитополучателя, като в този смисъл съдът е приел, че прехвърлителите по атакуваните сделки са длъжници по смисъла на чл.135 ЗЗД. С атакуваните две сделки, първите двама ответници са дарили на вторите двама ответници собствени недвижими имоти и то след като вече са знаели за възникването на своето задължение към ищеца по делото, като по този начин са намалили своето имущество, от което ищецът би могъл да се удовлетвори, което обективно води до увреждане на кредитора. Доколкото приобретатели по договорите за дарение са дъщерите на длъжниците, недобросъвестността на приобретателите се предполага, съгласно разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД, като тази законова презумпция не е оборено от доказателствата по делото, а тежестта от представяне на доказателства в тази насока е върху ответниците в процеса. Като е приел горното, съдът е счел предявените обективно съединени искове с правно основание чл.135 ЗЗД за основателни. В изложението на касационните основания се сочи правен въпрос, свързан с допустимостта на предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД за задължение, произтичащо от неизплатен договор за банков кредит, отпуснат на дружество, като иска е предявен против трети лица, след откриване на производство по несъстоятелност на дружеството и то срещу трети лица, които са се задължили по договора за кредит. Твърдението за недопустимост на решението на въззивната инстанция е самостоятелно основание за допускане до касационно обжалване, но само и доколкото поставения правен въпрос е относим и би довел евентуално до недопустимост на предявения иск. Поставения правен въпрос е свързан с твърдението на касаторите, изложено в касационната жалба, че кредиторът по договора банков кредит не би могъл да реализира правата си против кредитополучателя, извън производството по несъстоятелност, образувано по отношение на търговското дружество. В случая е предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД, като така поставения правен въпрос е неотносим към правноревантните факти и към предпоставките за допустимост на предявения иск, тъй като касаят евентуалното реализиране на правата на кредитора към кредитополучателя, който е извън предмета на предявения иск и е неотносим към неговата допустимост. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице правни въпроси, относими към разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и към настоящия спор. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за това производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК, общо в размер на 247,14 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представената фактура. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия