Определение № 916 от 27.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 817/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 4582/21.ІХ.2011 г. на Д. В. К. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК, против определение № 441 на Варненския апелативен съд, ТК, от 12.VІІІ.2011 г., постановено по ч. т. дело № 523/2011 г., с което – на основание чл. 299, ал. 2 ГПК – е било прекратено това частно въззивно пр-во: като образувано по повторно подадена идентична частна жалба срещу първоинстанционното определение № 111 на Шуменския ОС от 11.ІІІ.2010 г. по т. д. № 721/09 г. по чл. 233 ГПК. Оплакванията на частния жалбоподател К. са за необоснованост, незаконосъобразност и постановяване на обжалваното прекратително определение при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира отменяването му, инвокирайки доводи, че преценката в този съдебен акт за идентичност на тази негова частна въззивна жалба с другата, по която е било образувано предходното ч. гр. дело № 606/2010 г. по описа на същия въззивен съд, била погрешна. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба [фирма] – [населено място] писмено е възразило по основателността на изложените в нея оплаквания, претендирайки за оставянето й без уважение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно въззивно пр-во пред Варненския апелативен съд, настоящата частна жалба на Д. В. К. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. За да приеме, че въззивната частна жалба на К. е процесуално недопустима и на основание чл. 299, ал. 2 ГПК да прекрати образуваното по нея частно въззивно пр-во срещу прекратителното определение на Шуменския ОС по чл. 233 ГПК, датиращо от 11.ІІІ.2011 г., Варненският апелативен съд е съпоставил надлежно нейния предмет с този на оставената на 18.І.2011 г. без разглеждане предходна частна жалба на К., по която е било образувано въззивното ч. т. д. № 606/2010 г. по описа на същия апелативен съд. Този извод на Варненския апелативен съд за прекратяване на делото на основание чл. 299, ал. 2 ГПК с атакуваното понастоящем от К. определение е правилен /законосъобразен/ и следва да бъде споделен. Видно от определение № 451 на ВКС, ТК, Първо отделение от 6 юни 2011 г., постановено по ч. т. дело № 399/2011 г. е, че с него е било потвърдено определение № 18 на Варненския апелативен съд, ТК от 18.І.2011 г. по ч. т. дело № 606/2010 г., с което е била оставена без разглеждане частна въззивна жалба на Д. В. К. срещу същото определение № 111 на Шуменския ОС от датата 11 март 2010 г., постановено на основание чл. 233 ГПК по т.д. № 721/09 г. Веднъж оставената без разглеждане частна въззивна жалба не може да бъде подавана повторно, тъй като се явява и просрочена, т.е. процесуално недопустима и по нея не се дължи произнасяне, след като вече има влязъл в сила съдебен акт по чл. 233 ГПК. Мотивиран от горното настоящият състав на Върховния касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение