Определение № 418 от 16.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 123/2010 г.

Производството по делото е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 вр. чл. 292 ГПК до приемане на Тълкувателно решение по т.д. №1/2010г. на ОСГК и ТК на ВКС по въпроса за допустимостта на касационно обжалване на въззивно определение, с което се дава разрешение по същество на молби за допускане на обезпечителни мерки. Тълкувателното решение по посоченото дело е прието на 21.07.2010г., поради което и на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по настоящото дело следва да се възобнови. С посоченото тълкувателно решение ОСГК и ТК на ВКС приема, че определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. Настоящото производство е образувано по частна жалба на Н. К. Т., Г. Н. К., В. Н. К., А. Н. К., Ц. Н. К. и Ж. Н. К. срещу определение № 344 от 17.08.2009г. по ч.гр.д. № 633/2009г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено разпореждането от 26.05.2009г. по гр.д. № 2564/2009г. на Русенския районен съд и е обезсилена издадената обезпечителна заповед, и вместо това с въззивното определение е допуснато обезпечение в полза на частните жалбоподатели срещу Б. К. Г. и Р. А. Д. чрез спиране на изпълнението на изп.д. № 20098320400583 след внасяне на парична гаранция в размер на 7 852 лв. Предвид разрешението, дадено в посоченото по-горе Тълкувателно решение Върховният касационен съд намира, че частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение