Определение № 258 от 10.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 804/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ЗД „Бул инс” АД, [населено място] против определение №498 от 14.02.2020г. по ч. гр.д. №5845/2019г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по частната касационна жалба- Г. Г. чрез адв. Ст. Б. е на становище, че частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е отменил определение №582/02.10.2019г. по т.д. №259/18г. на Софийски окръжен съд и по същество е осъдил ЗД „ Бул инс” АД, [населено място] да заплати разноски – за процесуално представителство по реда на чл.38,ал.2 ЗА на адв. Ст. Б.. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.С изложението си, инкорпорирано в частната касационна жалба, частният касатор чрез пълномощника си – адв. Ал. И. подробно е интерпретирал мотивите на въззивната инстанция, както и цитираната от нея практика на ВКС в подкрепа на правният извод за дължимост на разноските. Частният касатор е изразил съгласие с тези мотиви но е споделил, че е налице противоречива практика, тъй като по неговите молби „ неизменно се отказва” присъждане на разноски по реда на чл.38 ЗА.Дал е пример с определение на САС, като е възпроизвел част от решаващите му мотиви.Посочил е, че „същото било положението” и с дело на СГС, обжалвано пред САС, който също е отказал присъждане на разноски в негова полза по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Посочил е, че и двете определения на САС били влезли в сила, след което е обобщил, че сочи противоречие с ТР ОСГТК № 6/12г. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съставлява общо основание и се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. В случая касаторът не е поставил правен въпрос. Липсата на такъв, води до извод за липса на общо основание и е достатъчно за да не бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното определение. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че и по допълнителния критерий не са развити доводи, тъй като определенията на САС са ирелевантни за допускане на определението до касационно обжалване, а общо посочената тълкувателна практика не води до извод за наличие на противоречие с обжалваното определение, доколкото липсва правен въпрос и обосноваване на отклонение от задължителните разрешения на тази практика по този въпрос от въззивния съд. С оглед така поддържаното изложение не следва да се допусне касационно обжалване на определението на САС. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение