Определение № 176 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1044/2010 г.

Производството е по чл.2.48 от ГПК. Образувано е по молба на Н. П. П., с която се иска да бъде изменено постановеното определение по делото в частта за разноските, като му се присъдят направените разноски в това производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв.. Ответникът по молбата Регионална дирекция по горите - [населено място] оспорва искането като неоснователно. Излага и доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С определение №232 от 23.12.201 Ог. по гр.д.№ 1044/20Юг. на Върховния касационен съд, III гр. отделение, не е допуснато касационно обжалване на решение от 13.04.2010г., постановено по гр.д.№3694/2008г. на Софийски градски съд в една част, а в останалата част касационната жалба е оставена без разглеждане. С определението на ответника по касационната жалба Н. П. П. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора на касационната жалба в предвидения в т.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер 150лв., доколкото пред въззивната инстанция е представено пълномощно, важащо до приключване на делото във всички инстанции и уговорено адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция, а по настоящото дело няма данни за уговаряне на адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора на касационната жалба в размер на 1500лв., за получаването на каквато сума адвокатът е подписал представения приходен касов ордер. С молбата за изменение на определението в частта за разноските е представен договор за правна защита и съдействие с дата 29.06.20Юг. с уговорен размер на адвокатското възнаграждение за касационното производство в размер на 1500лв. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК съдът може, по искане на насрещната страна, да намали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата, който в ал. 2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в наредба на Висшия адвокатски съвет. Съгласно §2 от ДР на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при присъждане на възнаграждение съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, същото следва да е в размер, не по-нисък от трикратния размер на минималното възнаграждение, посочено в наредбата. В случая трикратния размер на възнаграждението възлиза на 450лв. Съдът след преценка на правната и фактическата сложност на конкретния трудов спор, намира, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат за изготвяне на отговор на касационната жалба е прекомерно съобразно сложността на делото и следва да се присъди в по-нисък размер, като се присъди още сумата 300лв. разноски по реда на чл.248 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение