Определение № 369 от 01.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 299/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 вр. с ал.2, пр.2 ГПК. Частна жалба срещу определение № 3* от 20.12.2008 г. по ч. гр.д. № 3* от 2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд за допускане на обезпечение е представена от Ц. С. Г., Т. Г. Г. и С. Г. Г.. Такава е постъпила и срещу определение № 551 от 27.02.2009 г. по ч. гр.д. № 3* от 2008 г. на Пловдивския окръжен съд, 10 състав, с което е допълнено определението за допускане на обезпечение. В жалбата се подържа, че определенията са неправилни защото не е доказана обезпечителната нужда, тъй като няма доказателства, че някои от съделителите желае да се разпореди с имота, обект на делото. Подържа, че са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението, които счита, че е конкретизирал с представеното " уточнение на частната жалба ". В това "уточнение " обаче няма отразени фактически обстоятелства, които да налагат извод за приложение на която и да е от хипотезите на текста относно предмета, решен с атакуваните определения. Частна жалба е подала Е. Г. Г., представлявана от адв. М срещу определение № 3* от 20.12.2008 г. по ч. гр.д. № 3* от 2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Прави оплакване за неправилност на определението, поради съществени нарушения на процесуалния закон. С разпореждане № 464 от 21.01.2009 г. Пловдивския окръжен съд е оставил без движение частната жалба с указание за подписване от адвокат и представяне на пълномощно, както и да се посочат основанията за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Съобщението е изпратено до адв. К е връчено на 30.01.2009 г. чрез колегата й адв. К. С допълнително разпореждане № 1* от 19.03.2009 г. е отбелязано ,че частната жалба не приведена в съответствие с изискването на закона защото не е подписана от частният жалбоподател, а представената допълнителна молба не съдържа основания по чл.280, ал.1 ГПК. Отново е даден едноседмичен срок за отстраняване на нередностите. Това разпореждане е връчено на 31.03.2008 г. отново чрез колегата адв. К. И двете разпорежданията са съобщени на пълномощника на страната. С разпореждане от 9.04.2009 г. частната касационна жалба е върната. Съобщението е получено на 14.04.2009 г. от адв. К. От изложеното се изяснява, че частната жалба е върната и разпореждането за връщането й е влязло в сила. По нея не се дължи произнасяне. Ответника К. И. З. е депозирал отговор по частна жалба, в които излага аргументите си за правилност на определението. Представя нотариални актове за сключена договорна ипотека върху имота от Ц. С. Г., Т. Г. Г. и С. Г. Г.. Настоящия състав на ВКС намира, че частната жалба на Ц. С. Г., Т. Г. Г. и С. Г. Г. е допустима, защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебни актове, за които е предвиден инстанционен контрол и жалбата е подадена в законоустановеният едноседмичен срок. Върховния касационен съд в настоящия състав счита обаче, че тази частна жалба не следва да се допусне до касационно разглеждане тъй като въпреки дадените указания не са посочени основания за приложението на която и да е от хипотезите на чл.280, ал. 1 ГПК. Навежданите основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаят друг правен въпрос, а именно правното положение на лицата, приобретатели на идеални части от наследствен имот и участието им в делбата, а не въпросите по допускане на обезпечение в делбения процес. Представените решения също са неотносими към въпросите решени с атакуваните определения. В тази частната касационна жалба е допуснато смесване на основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за неправилност на решението, посочени в чл.281, т. З ГПК, което въпреки конкретните указания не е отстранено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,