Решение № 469 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12800/2008 г.

Решение № 469 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12800/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, образувано по касационна жалба на "Автобусни превози" АД гр. Плевен срещу решение № 8107/2.07.2008 г. по адм. д. № 12077/2007 г. на ВАС, Седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 820 от 27.09.2007 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-243/2007 г. за наложена имуществена санкция за извършено нарушение по чл. 18 т. 1 от ЗЗК в размер на 30000 лв. и за извършено нарушение по чл. 18 т. 3 от ЗЗК в размер на 20000 лв. Излагат се касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК за необоснованост на решението и нарушение на материалния закон. Неправилно е прието, че се заплаща втора такса за една и съща услуга билетно- касово обслужване, цената е договорена от всички превозвачи през 2006 г., противоречиви са мотивите на съда относно нарушението по чл. 18, т. 3 от ЗЗК. КЗК счита жалбата за неоснователна, липсват пазарно обусловени критерии за налагането на цените, което е достатъчно да се приеме, че е налице нарушение на чл. 18 т. 1 от ЗЗК. Извършено е нарушение под формата на налагане на цена, без икономическа обоснованост. Възприетите от касатора критерии са непазарни и противоречат не само на ЗЗК, но и на Наредба №33/1999 г. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Петчленен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно. Предмет на производството пред тричленния състав е решение № 820 от 27.09.2007 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-243/2007 г. за наложена на "Автобусни превози" АД гр. Плевен имуществена санкция за извършено нарушение по чл. 18 т. 1 от ЗЗК в размер на 30000 лв. и за извършено нарушение по чл. 18 т. 3 от ЗЗК в размер на 20000 лв. За да отхвърли жалбата тричленният състав е приел, че жалбоподателят като предприятие с господстващо положение на пазара на услугата по предоставяне ползване на съоръженията на автогара Плевен и автогарово обслужване на превозвачите е наложил необоснована цена на услугата " продажба на билети", която не е формирана на база реалните разходи по нейното предоставяне, независимо от твърдението, че цената на услугата в размер на 10% от стойността на продадените билети е обичайната. В предложения договор за 2007 г. е предвидено ограничително изискване продажбата на билети да се осъществява само от "Автобусни превози" и втората такса за билетно касово обслужване в проектодоговора е дублираща цена за една и съща услуга- продажба на билети. С антиконкурентен характер са текстовете от договора за едностранно прекратяване без предизвестие при забава на плащанията и свързаната с това обстоятелство забрана за сключване на договор и недопускане до автогарата за неоправдано дълъг срок от 6 месеца, при положение, че договорът е за една година, задължението на превозвача да престоява само на паркинга на автогарата, за което заплаща авансово такса престой, което означава принудително ползване на още една услуга. Без значение е, че договорът не е подписан от другата страна, при положение, че дружеството е предприело конкретни мерки с цел принуждаване на превозвача да се съгласи с предложения проект. Действията на жалбоподателя във връзка с определените кратки срокове за подписване на договора под заплахата, че в противен случай превозвачът няма да бъде допускан до автогарата, предвиденото ретроактивно действие на договора с произтичащите правни и икономически последици за превозвача, представляват налагане на нелоялни търговски условия, с което се създава възможност за увреждане интересите на конкурентите. Нарушение на забраната по чл. 18 т. 3 от ЗЗК е предложението превозвачите, извършващи превози от общинската транспортна схема и тези сключили договор за обществен превоз по областната транспортна схема да заплащат различни такси за билетно касово обслужване. Върховният административен съд, Петчленен състав намира касационната жалба за частично основателна. Правилни са изводите на съда и комисията, че "Автобусни превози"АД гр. Плевен, като собственик на автогара Плевен, има господстващо положение на пазара на услугата предоставяне ползването на съоръжението автогара и автогарово обслужване на превозвачите, поради което към пазарното му поведение са приложими разпоредбите на чл. 18 от ЗЗК. Неправилно е прието, че комисията е доказала налагането на необоснована цена на услугата. Тричленният състав не е взел предвид липсата на експертен икономически анализ на ценообразуването на пазара на съответната услуга в производството пред КЗК, от който да се направи извод за налагане на непазарно ориентирана цена и злоупотреба с господстващо положение. Решението в тази част е необосновано и следва да се отмени по следните съображения : Изводите на комисията за налагане на необоснована цена, са направени въз основа на уговорката в проектодоговора с "Планета транс" ООД, продажбата на билети на билетните каси да се извършва срещу възнаграждение в размер на 10 % от стойността на продадените билети по съответните маршрутни линии. Предвидено е предварителна продажба на 50 % от местата в автобусите от начална спирка и 10 % от наличните места за преминаващите автобуси. Прието е от комисията, че възнаграждението за продажба на билети на база стойността на билетите, е определено неправилно въз основа разходите на превозвача, включени във стойността на всеки билет, а не отразява разходите направени от собственика на автогарата. Начинът на определяне на цената, като процент от стойността на продадените билети, не е достатъчно да се приеме, че цената не е пазарно ориентирана. Чл. 18 т. 1 от ЗЗК има предвид налагане на непазарни цени, необосновано високи цени, в които е заложена свръхпечалба, а не на цени чието формиране не може да бъде обосновано. Комисията не е извършила в административното производство собствен икономически анализ за пазарната цена на услугата, не е доказано, че предложената цена е непазарна, което е в тежест на комисията. Съгласно чл. 170 ал. 1 от АПК, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Обстоятелството, че цената не е определена въз основа на разходите на жалбоподателя за извършване на услугата, а въз основа на процент от стойността на продадените билети не доказва, че цената е необосновано висока, с цел печалба. В хода на производството комисията не е установила с икономическа експертиза размера на действителните разходи за услугите предлагани от жалбоподателя, за да се приеме, че предлаганата цена не е разходоориентирана. Не е утвърдена методика от министъра на транспорта и съобщенията, предвидена в чл. 53 ал. 3 от Наредба № 33/1999 г. за обществен превоз на пътници и товари, за начина на формиране на цените за преминаване, престой, за предоставяне на право на продажба на билети и други услуги. Видно от представените договори с други превозвачи, установена е търговска практика, цената за автогарово обслужване да се договаря в размер на 10 % от стойността на продадените билети, Последствие с изменение на договорите и подписани анекси към тях е предвидено заплащане на 5 % от стойността на всички билети, при което цената не е променена. Предложената в проектодоговора цена не е в разрез с установената търговска практика. Член 53 ал. 2 от наредбата предвижда да се определят цени за преминаване, престой, предоставяне на право на продажба на билети и други услуги. Комисията не е взела предвид, че не е уговорена отделно цена за преминаване, не е анализирала отделна цена за престой и установената търговска практика да се договаря цена за автогарово обслужване в размер на процент от стойността на продадените билети. Необосновано е прието от комисията, че е налице двойно плащане след като отделно от възнаграждението за продажба на билети е предвидена такса за билетно касово обслужване авансово, ежемесечно до пето число от 2 лв. за всеки курс през месеца за повече от три курса на ден по едно направление, а за превозвачите от общинската транспортна схема минималната такса е 1 лв. авансово за всеки курс. Комисията не е направила икономически анализ на предлаганата цена и не е взела предвид, че таксата плащана авансово се приспада от уговорената цена за продажба на билети, с оглед разпоредбата на чл. 22 от договора. В мотивите на решението на комисията като нелоялни търговски условия са приети забраната за продажба в проектодоговора на билети за автобуси тръгващи от автогарата, от трети лица освен "Автобусни превози" АД, задължението на превозвача да престоява само на автогарата като заплаща авансово такса за престой, счетено е, че е предвидено принудително ползване на още една услуга, която не е задължителна, санкцията при прекратяване на договора поради системни нарушения, нов договор да се сключва не по- рано от 6 месеца, като през това време превозвача няма право да ползва автогарата. Не е отчетено, че изискването за продажба на билети от "Автобусни превози" АД е свързано с плащането на договорената цена за автогарово обслужване, като процент от стойността на продадените билети. Нарушението предвидено в чл. 18 т. 1 от ЗЗК е пряко или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия. С диспозитива на решението е определена санкция за нарушение по чл. 18 т. 1 от ЗЗК, но не е посочено фактическото основание на нарушението за което е наложена санкцията - за налагане на цени или и за други нелоялни търговски условия и размера санкцията за всяко нарушение. Комисията е констатирала, че на 24.04.2007 г. жалбоподателят неоснователно не е допуснал до автогарата превозвача, поради неподписване на проектодоговора в дадения срок. Отказът следва да се прецени във връзка с наличие на действие по налагане на цени по смисъла на чл. 18 т. 1 от ЗЗК. В мотивите на решението е прието, че на превозвача не е предоставена под наем площ за откриване на собствено гише за продажба на билети, но няма данни това да е поискано от "Планета транс" ООД, съгласно възможността по чл. 56 ал. 2 от Наредба № 33/1999 г., за се приеме, че е свързано с действията по налагането на цени за услугата. Като не е взел предвид, че нарушението по чл. 18 т. 1 от ЗЗК не е уточнено и не е доказано тричленния състав е постановил необосновано решение, в частта с която е отхвърлена жалбата срещу наложената имуществена санкция за извършено нарушение по чл. 18 т. 1 от ЗЗК в размер на 30000 лв., което следва да се отмени и делото да се изпрати като преписка на КЗК за ново разглеждане в тази част. Решението на тричленния състав в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу наложена имуществена санкция за извършено нарушение по чл. 18 т. 3 от ЗЗК в размер на 20000 лв. е в съответствие с материалния закон. Във връзка с предвидената в договора такса за билетно касово обслужване комисията е приела, че е налице нарушение по чл. 18 т. 3 от ЗЗК - прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти. Предложението превозвачите, извършващи превози от общинската транспортна схема и тези сключили договор за обществен превоз по областната транспортна схема да заплащат различни такси за билетно касово обслужване е нарушение на забраната по чл. 18 т. 3 от ЗЗК. Съгласно чл. 22 от проектодоговора, за повече от три курса на ден по едно и също направление от общинската транспортна схема се заплаща минимална такса за билетнокасово обслужване по 1 лв. авансово за всеки курс, докато за останалите междуселищни автобусни линии таксата е в размер 2 лв. за всеки курс през месеца. В проектодоговорите за 2007 г. е налице по- благоприятно третиране на превозвачите по линии от общинската транспортна схема, в сравнение тези, обслужващи областни и републикански транспортни линии. "Планета транс" ООД е поставена в по- неравностойно положение от други превозвачи, сключили договори за обществен превоз на пътници с Община Плевен, които обслужват повече на брой линии, но от транспортната схема на община Плевен. Правилни са изводите на комисията и съда, че жалбоподателят е допуснал прилагането на дискриминационен критерий при формирането цената на тази услуга, основаващ се на принадлежността на курсовете по сключените от него договори към даден вид транспортна схема. Конкуренти помежду си са всички превозвачи, ползващи автогара Плевен и договарящи с "Автобусни превози" АД Плевен, като собственик на автогарата, предоставящ услугата по автогарово обслужване, независимо от вида на линията. В договорите с партньорите- конкуренти е предвидена различна клауза. Нарушена и разпоредбата на чл. 53а ал. 2 от Наредба № 33/99 г., съгласно която собствениците на автогари задължително прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне на размера на цените за преминаване, престой, на предоставяне на право на продажба на билети и други условия.