Определение № 1 от 05.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 620/2010 г.

Делото е образувано по частна жалба на „Е. З.” АД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор В. Ф. чрез упълномощения адвокат В. В. против разпореждане от 05.03.2010 г., постановено по гр.д. № 3264/2008 г. поописа на Софийски градски съд. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Насрещната страна е отговорила, че частната жалба е неоснователна. За да се произнесе по нея, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Определението, което се обжалва е постановено по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК поради непредставяне на цитираните съдебни актове, обуславящи според касатора противоречивата съдебна практика в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Частната жалба е основателна. Условие за редовност на касационната жалба е изискването да се приложи мотивирано изложение на основанията за допускане до разглеждане на касационното обжалване. Когато обосновката е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК твърдението за противоречива съдебна практика, включително и на състави на Върховния съд и на Върховния касационен съд трябва да бъде доказана от касатора. Дали това доказване е успешно или не, се установява в проверката по чл. 288 ГПК от състав на Върховния касационен съд. В мотивите към т. 3 от ТР № 1/2009 г. ОСГТК също е разяснено, че представянето на доказателства за наличието на противоречива съдебна практика има отношение към допускане на касационното обжалване, а не към неговата допустимост с оглед редовността на касационната жалба. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд,