Определение № 5184 от 24.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3729/2024 г.

Производството е по реда на гл. ХІІI от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 213а, ал. 7 АПК. Образувано е по частна жалба (озаглавена „касационна частна жалба“) и допълнение към нея на А. Цонев срещу определение № 784/26.02.2024 г. на Административен съд Русе по адм. д. № 455/2023 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалбата на дружеството против решение № 612/19.02.2024 г. на Административен съд Русе по адм.д. № 455 по описа за 2023 г. и е прекратено производството по делото. Според частния жалбоподател ограничението на чл. 160, ал. 7 ДОПК за едноинстанционност на съдебното производство е неприложимо за оспорването на актове за установяване на задължения, които не са ревизионни актове. Изразява убеждение, че разпоредбата на чл. 160, ал. 7 ДОПК противоречи на чл. 144 от Кодекса. Отрича да е подавал декларация, въз основа на която да са определени публичните му задължения с акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Иска отмяна на определението, ангажиране на „представителя на прокуратурата“ със становище и уведомяване на прокуратурата за извършени от данъчен орган „документни нарушения“. В допълнението към частната жалба се заявява протест против „отношението и действието“ на посочения с името му съдия от първостепенния съд и на ответника в първинстанционното производство; възразява против продължителността на делото пред първата инстанция; отрича предпоставките за възникване на задължението му за „пътен данък“ за конкретно МПС, което било със служебно прекратена регистрация; очаква съдията и длъжностните лица от общинската администрация да бъдат задължени да изпратят определени документи на ВКС. Пак в допълнението използва метафори, за да определи характеристиките на процеса и епитети за себе си за илюстриране на отношението на администрацията. На насрещната страна не е изпращан препис от частните жалби /арг. чл. 213а, ал. 7, изр. 2 АПК/. Обжалваното определение е недопустимо в частта му за прекратяване на производството по делото и правилно в останалата част. Пред Адм. съд Русе е оспорен акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗ-1063-1/15.05.2023 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите в Дирекция МДТ на община Русе, с който в тежест на Цонев са установени задължения за данък върху превозните средства за периода 2019 – 2022 г. в общ размер 139.63 лева и за лихви за забава общо 30.24 лева. Решението на първостепенния съд за отхвърляне на оспорването не подлежи на инстанционен контрол. АУЗ се обжалват по реда за обжалване на ревизионни актове. Това е универсалното производство за оспорване на актове на органите по приходите /вж. чл. 144, ал. 1 ДОПК/. Аргумент да този извод е и разпоредбата на чл. 107, ал. 4 ДОПК, която се изключва прилагането на нормата на чл. 154 ДОПК при оспорването на АУЗ по административен ред пред директора на териториалната дирекция. При действието на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ е несъмнено прилагането на процесуалния ред по ДОПК за установяването на задължения за местни данъци. При действието на чл. 160, ал. 7, изр. 2 ДОПК допустимостта на инстанционният контрол върху решенията на административния съд по дела с материален интерес е обусловена от размера на вземането и при диференциране на насрещната на приходната администрация страна – физическо или юридическо лице. Не подлежат на обжалване решенията за разрешаване на правни спорове с предмет вземания на и срещу физически лица с размер на главницата до 750 лева. Установеното с утежняващия административен акт задължение на А. Цонев е за данък върху превозните средства в общ размер 139.63 лева. Това е главницата на вземането, която не надвишава 750 лева. Решението на административния съд за отхвърляне на оспорването срещу АУЗ е окончателно. Правото на касационна жалба на Цонев не съществува /вж. чл. 215, т. 4 АПК/ освен заради едноинстанционността на производството и поради отсъствието на отхвърлителна част на решението, срещу която да е допустима търсената защита /вж. чл. 210, ал. 1 и чл. 215, т. 2 АПК/. Дължимо е било оставяне на жалбата без разглеждане от първостепенния съд в съответствие с правилото на чл. 213а, ал. 2 АПК. Съдът не е разполагал с правомощие да прекрати производството по делото. Антиципираната проверка по чл. 213а, ал. 1 и ал. 2 АПК за съществуването и надлежното упражняване на правото на касационно оспорване на решението на административния съд е осуетила настъпването на деволутивен ефект и по нея не е образувано ново производство, което да бъде прекратено. Недопустимата касационна жалба е без ефект върху правото на съдебно производство пред първостепенния съд и не съществува негова обособена част за прекратяване. Дължимо е обезсилване на обжалваното определение в прекратителната част и оставянето му в сила в останалата част. Всички искания и доводи на частния жалбоподател, извън обсъдените, са неотносими. В производството по гл. XIII АПК по хипотеза не участва прокурора, освен ако е главна типична страна, поради което не се основава на позитивното право очакването да представи становище /вж. чл. 232 и чл. 233, ал. 1 АПК/. Обществен дълг /вж. чл. 205, ал. 1 НПК/, а и право да съобщи на органите на досъдебното производство /чл. 208, т. 1 и чл. 209 НПК/ за извършено престъпление, има и частният жалбоподател. Не се сочат процесуални действия на съда, които да засягат правилността на обжалваното определение. Други процесуални действия на съда и на насрещната страна по делото, упреците за забавено правосъдие и доводите за отсъствие на предпоставките на установените с АУЗ публични задължения са извън пределите на инстанционния контрол в производството по чл. 229 и сл. АПК. Експресивната оценка в частната жалба за качеството на процеса и за отношението на администрацията не се вземат предвид на основание чл. 142б, ал. 3 АПК. Воден от горното и на осн. чл. 213а, ал. 6, т. 2, in fine във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,