Определение № 568 от 08.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 510/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на С. градски съд от 20.04.2010 г. по ч.гр.д. № 2909/2010, с което е потвърдено разпореждането на С. районен съд от 22.02.2010 по гр.д. № 4023/2010, с което е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение. Недоволна от определението е жалбоподателката З. Е. М., представлявана от адв. Ц. от САК, която го обжалва в срок като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос удостоверява ли договорът за наем вземането на наемодателя за връщане на вещта от наемателя, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивнта инстанция не е под 1.000 лева, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че договорът за наем с отбелязване за издаването на изпълнителен лист за наемната цена не удостоверява вземането на наемодателя за връщане на вещта от наемателя и няма доказателства до наемателя да е достигнало изявление на наемодателя за разваляне на договора. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Разгледана по същество, частната касационна жалба е неоснователна. Договорът за наем удостоверява вземането на наемодателя за връщане на вещта, но в заповедното производство приобретателят трябва да докаже съгласно чл. 418, ал. 3 ГПК сбъдването на прекратителното условие или изтичането на срока на договора. Вземането за връщане на вещта може да бъде удостоверено и в случай на разваляне на договора поради неизпълнение на задължението за плащане на наемната цена, ако фактът на неизпълнението е доказан съгласно чл. 418, ал. 3 ГПК с изходящ от длъжника документ или с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение. Отбелязванията върху договора за наем, че са издадени изпълнителни листове за наемна цена не доказва неизпълнението, тъй като не е изключено длъжникът да е подал възражение и вземанията за наемна цена да са останали спорни. Доказаното неизпълнение на задължението за наемна цена, трябва да е за такъв срок, който позволява развалянето на договора. Когато в договора е уговорено автоматичното му разваляне при определено неизпълнение, наемодателят не е необходимо да доказва, че е направил изявление за развалянето и то е достигнало до наемателя. Когато в договора е уговорено разваляне при определено неизпълнение без предизвестие, също не е необходимо наемодателят да доказва, че е направил изявление за развалянето и то е достигнало до наемателя, тъй като изявлението му за разваляне на договора се съдържа в заповедта за незабавно изпълнение и ще достигне до наемателя заедно с нея. Документ, удостоверяващ достигането на изявлението на наемодателя за разваляне на договора с предизвестие е необходимо само ако в договора не е уговорен друг начин за развалянето му. В представения договор за наем е уговорено развалянето му без предизвестие, поради което не необходимо да бъде представен по реда на чл. 418, ал. 3 ГПК документ, удостоверяващ получаването на такова изявление от наемодателя. Върху договора за наем е отбелязано издаването на изпълнителен лист за 15.000 евро – наемната цена за пет месеца (неизпълнение за срок, който позволява развалянето на договора), но не са представени доказателства за влизането в сила на заповедта за незабавно изпълнение, въз основа на която е издаден този изпълнителен лист. Като е съобразил изложеното въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение