Определение № 7549 от 19.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6125/2024 г.

Производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 160, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Р. П. от гр. Хасково, [адрес], чрез адв. В. Челебиев от Адвокатска колегия (АК) – Хасково, срещу Разпореждане № 2124/22.05.2024 г., постановено по адм. дело № 419/2024 г. на Административен съд (АС) - Хасково, с което е оставена без разглеждане жалбата й против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 272з-1501/15.04.2024 г. на мл. автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" (ПП) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Хасково. Жалбоподателката поддържа оплакване за неправилност на атакуваното определение. В подкрепа на тезата си мотивира становище, че указанието за представяне на пълномощно за процесуално представителство на адв. В. Челебиев е незаконосъобразно, доколкото същият е посочен не като пълномощник по делото, а като съдебен адресат. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното разпореждане и присъждане на разноски. Ответникът - мл. автоконтрольор в сектор "ПП" при ОДМВР – Хасково, не ангажира становище в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, Седмо отделение, като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателката, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от активнолегитимирана страна и в срока по чл. 230 АПК (разпореждането е съобщено на 27.05.2024 г., а правото на оспорване е упражнено на 29.05.2024 г.). Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред АС - Хасково е образувано по жалба на Д. Р. П. от гр. Хасково срещу ЗППАМ № 272з-1501/15.04.2024 г. на мл. автоконтрольор в сектор "ПП" при ОДМВР Хасково. С Разпореждане № 1961/09.05.2024 г., постановено по адм. дело № 419/2024 г. по описа на АС – Хасково, жалбата е оставена без движение с указания за внасяне на държавна такса и представяне на доказателства за представителната власт на адв. В. Челебиев. Указанията са съобщени на 10.05.2024 г. чрез адв. Челебиев. С молба от 10.05.2024 г. адв. Челебиев е представил документ за внесена държавна такса. С оспореното Разпореждане № 2124/22.05.2024 г. първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата по съображения, че същата е недопустима поради подаването й чрез лице, което не разполага с надлежна представителна власт. Според съдебния състав извършените процесуални действия от страна на адв. В. Челебиев без приложено надлежно пълномощно са нередовни, поради което и не са зачетени правните им последици. Разпореждането е неправилно. Правото на жалба е потестативно процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, което може да бъде упражнено от неговия носител или от надлежно упълномощено лице. Във втората хипотеза наличието на представителна власт на пълномощника е условие за валидност на извършеното процесуално действие (Сравн.: чл. 151, т. 2 АПК), а оттам съставлява и абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство. Затова и съдът е длъжен да следи служебно за нея през цялото време, в което делото е висящо пред него. За разлика от административната фаза на производството (чл. 18, ал. 2 АПК), представителството на гражданите и организациите по закон и пълномощие в съдебното производство се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – Арг.: чл. 18, ал. 1 АПК. Според предписанието на чл. 32 ГПК представители на страните по пълномощие могат да бъдат адвокати, родители, деца или съпруг на съответната страна, юрисконсулти или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец. В случаите по чл. 31 с.з. такива са областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а съгласно т. 5 на чл. 32 ГПК пълномощници в съдебния процес могат да бъдат и други лица, изрично предвидени в закон. По аргумент от чл. 33 ГПК представителната власт на сочения пълномощник по делото се доказва чрез представянето на подписано от страната писмено пълномощно. Следователно, доколкото подаването на жалба до съда несъмнено представлява процесуално действие, т.к. с него се инициира съдебното производство, а последиците му се уреждат от процесуалното право, за надлежното му упражняване в пълна степен важат изискванията за осъществяване на представителство по пълномощие, съдържащи се в чл. 32 и чл. 33 ГПК, едно от които е това за прилагане на документ, удостоверяващ учредения от съответната страна представителен мандат. В случая обаче, видно от съдържанието на подадената пред АС – Хасково жалба, страната е упражнила правото си на оспорване лично, а името на адв. В. Челебиев фигурира единствено за целите на съобщаването на актовете по делото. Отбелязването "съдебен адрес: гр. Хасково, ул. "П.Р. Славейков" № 3, офис 8, адв. В. Челебиев, [тел. номер]" еднозначно показва намерението на подателя на жалбата да посочи адрес, на който да бъдат връчвани съобщения и призовки, а не да дефинира лице, чрез което да извършва процесуалните си действия. Т.е. страната се е възползвала от възможността да посочи съдебен адресат, не и пълномощник по делото. Между качеството процесуален представител и фигурата на съдебния адресат има съществена разлика, която първоинстанционният съд не е отчел и поради това е постановил неправилен съдебен акт. По аргумент от чл. 39, ал. 1 ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат или има пълномощник по делото, връчването на съобщенията се извършва на това лице или на пълномощника. Следователно процесуалният закон допуска съобщаването на съответните актове да бъде осъществявано, освен лично на страната, и на съдебен адресат или на пълномощник, като последните две хипотези са изрично отграничени от самия законодател. Представителната власт на пълномощника може да бъде и най-често е както пасивна, така и активна – за връчване на съобщения и призовки, но и за извършване на съдопроизводствени действия, докато тази на съдебния адресат е само пасивна - за получаване на съобщения и призовки. И доколкото тя произтича от доброволно поетото задължение за уведомяване на страната във връзка с актовете на съда, които последната при липса на пълномощник следва да изпълнява самостоятелно, отношенията между страната и лицето, посочено като съдебен адресат, са правно ирелевантни. В този смисъл действително, представителната власт на пълномощника следва да бъде надлежно удостоверена пред съда по аргумент от чл. 33 ГПК, но пасивната представителна власт на съдебния адресат възниква с представянето на съответните данни за него и затова липсва необходимост от установяването на мандатно правоотношение с посочилата го страна. В контекста на изложеното, бездействието на жалбоподателката да представи пълномощно за определения от нея съдебен адресат не може да рефлектира отрицателно върху процесуалната допустимост на производството, каквато правна последица му е придал първоинстанционният съд. Доказването на представителната власт по чл. 33 ГПК касае процесуалния представител, каквото качество адв. Челебиев няма по отношение на жалбоподателката в производството пред АС – Хасково. В този смисъл съдът е дал неправилни указания, чието неизпълнение не може да доведе до разпоредената правна последица. Нещо повече - съобщаването на лице, което съдът намира за ненадлежно упълномощен процесуален представител, не може да постави начало на срока за изпълнение на указанията за удостоверяване на търсената представителна власт, а оттам – не може да послужи и като основание за прекратяване на производството. Очевидно съдът не само е възприел неправилно процесуалното качество на адв. Челебиев, но е подходил незаконосъобразно спрямо така оценената му функция в процеса. В подобни случаи, за да бъдат надлежно изпълнени правомощията по чл. 158, ал. 1 АПК, е необходимо страната да бъде уведомена лично. Извън горното, атакуваният съдебен акт страда и от друг порок. Правната воля на съда не е обвързана с конкретно нормативно предписание, което да аргументира упражненото правомощие от правна страна, а това на самостоятелно основание опорочава извършената съдопроизводствена дейност. В допълнение и независимо от липсващото правно основание, словесното изписване в диспозитива на волята на съда – да остави без разглеждане жалбата, предполага съдът и да прекрати образуваното производство. Това също не е сторено. По изложените съображения АС - Хасково, приемайки, че са налице законовите предпоставки за оставяне на жалбата без разглеждане, е постановил неправилен съдебен акт. Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение