Определение № 7495 от 18.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5480/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 157, ал. 4 ДОПК. Образувано е по частна жалба на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. Велико Търново, приподписана от юрк. Василева, против Определение № 1339 от 16.04.2024 г., постановено по адм. дело № 290/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е спряно предварителното изпълнението на Ревизионен акт /РА/ № Р-04000422000256-091-001 от 18.11.2022 г. на органи по при ходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 19 от 17.02.2023 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Велико Търново. Изложено е в частната жалба, че атакуваното определение е неправилно поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се сочи, че неправилна е преценката на съда, че към искането са ангажирани доказателства за направено обезпечение, което да покрива изцяло сбора от главницата и лихвите по установеното с РА публично държавно вземане към релевантния за това момент. Аргументите по същество се свеждат до това, че съдебният състав е следвало да вземе в предвид балансовата стойност на обезпечените активи към датата на подаване на искането за спиране. Тази балансова стойност частния жалбоподател поддържа, че е чисто счетоводна величина, като съгласно Счетоводен Стандарт № 4 „Отчитане и амортизации“ това е „стойността, по която активът е отразен в счетоводния баланс“ и тази стойност „представлява разликата между отчетната стойност и начислените до момента амортизации на амортизируемия актив“, като самата амортизация е „разходът, признат за отчетния период, получен в резултат на разсрочване на амортизируемата стойност нададен актив през предполагаемия му срок на годност“, което навежда на извода, че към 31.03.2024 г. актуалната балансова стойност на запорираните активи не покрива изцяло размера на главниците и лихвите по РА. Иска отмяна на обжалваното определение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по частната жалба „Ваниз“ ЕООД, гр. Велико Търново, по съображения в депозиран по делото писмен отговор оспорва частна жалба и настоява за оставяне в сила на оспореното определение. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да остави уважи искането на „Ваниз“ ЕООД за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на РА № Р-04000422000256-091-001 от 18.11.2022 г. на органи по при ходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 19 от 17.02.2023 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Велико Търново, на основание чл. 157, ал. 3 ДОПК административният съд е приел, че са налице доказателства за наложени обезпечителни мерки от публичен изпълнител, като общата стойност на обезпеченото имущество на длъжника покрива размера на обжалваната по съдебен ред и непогасена част от определeните с него публични задължения, поради което са изпълнени предпоставките на чл. 157, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК. Обжалваното определение е правилно. С чл. 157 от ДОПК са установени условията и редът за спиране изпълнението на РА в хода на съдебното производство. Нормата на чл. 157, ал. 2 ДОПК предвижда, че административният съд по искане на жалбоподателя, може да спре предварителното изпълнение на РА в обжалваната част, като към искането следва да се приложат доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Преценката за наличие на предпоставките за спиране се извършва по реда на чл. 153, ал. 3 - 5 ДОПК. В конкретния случай наложените обезпечителни мерки са запор върху 5 броя МПС, собственост на „Ваниз“ ЕООД. Правилно съдът е извършил преценка относно обстоятелството дали стойността на имуществото покрива задълженията по ревизионния акт. Наложеното обезпечение следва да покрива общо всички задълженията - главница и лихви, към датата на подаване на искането. Първоинстанционният съд правилно е приел, че тази нормативно установена предпоставка не е изпълнена. Следва да се посочи, че и към частната жалба не са ангажирани доказателства за балансова стойност на запорираните активи, различна от посочената такава в приложените и влезли в сила Постановление за продължаване на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК с изх. № Р220004-139-0002562/29.11.2022 г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230004-022-0026361/21.04.2023 г. и двете на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново. Изрично е посочено и че това са актуалните балансови стойност на МПС към датите на издаването на посочените постановления, че запорите са вписани в ЦРОЗ, издадени са и запорни съобщения, вписани от ОД на МВР – Велико Търново, Сектор Пътна Полиция. Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател, че в случая не е отчетен фактът на промяна в балансовата стойност към датата на подаване на искането по чл. 157 от ДОПК. Съгласно нормата на чл. 195, ал.6 от ДОПК в приложимата й редакция към датите на издаването на посочените постановления от публичния изпълнител, именно балансовата стойност на активите е меродавна за установяване кумулативните предпоставки на чл. 157 ал. 3 от ДОПК, при наличието на които съдът е овластен да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на РА. По аргумент от общото правило на чл. 154 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, а и това на чл. 170, ал. 1 от АПК, доказателствената тежест е за искателя, и с нея „Ваниз“ ЕООД правилно е прието, че се е справил. Изложените съображения в частната жалба не могат да бъдат споделени. Същественото е, че именно публичният изпълнител при предприемане на обезпечителните мерки е счел, че стойността на запорираното имущество е достатъчна, за да гарантира правата на държава по удовлетворяване на вземането си спрямо длъжника по оспорения РА, съответна на която е и преценката съда, при формиране на вътрешното му убеждение при постановяване на оспореното определение относно наличието на кумулативните предпоставки на посочената по-горе правна норма. Каквито и да било доказателства за противното не са ангажирани от частния жалбоподател. С оглед на така изложените съображения определението на Административен съд – Велико Търново, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна е претенцията за присъждане на разноски в полза на частния жалбоподател, а от страна на ответника в това производство такива не са поискани, а и липсват доказателства да са направени. Мотивиран така Върховен административен съд, състав на осмо отделение