Определение № 11 от 09.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50299/2016 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д.Ж. като процесуален представител на [фирма] София срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 09.ХІ.2015г. по в.т.д. № 458/2015г. Ответникът по касационната жалба [община] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез процесуалния си представител адв.Ив.П. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното: С решението си от 09.ХІ.2015г. П. е потвърдил решението на Пловдивския окръжен съд от 28.ІV.2014г. по т.д. № 469/2014г., с което са отхвърлени предявените от касатора срещу [община] иск за възстановяване на получени 100 броя лед осветителни тела и 100 броя крепежни скоби и евентуален иск, ако осветителните тела са изразходвани /монтирани/ – за присъждане на 26465лв., представляващи стойността на полученото без правно основание имущество, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че евентуалната претенция е за присъждане на исковата сума, представляваща стойността на полученото без правно основание /посочено по-горе/ имущество, ако то е изразходвано /монтирано/. Приел е за установено, че процесните вещи са постъпили в патримониума на ответната община /въз основа на сключения между ищеца и кметство [населено място] договор, който е нищожен, тъй като кметството не е юридическо лице/ и са монтирани на стълбовете за улично осветление в [населено място]. По този начин Общината е получила вещите при начална липса на основание, но връщането им е невъзможно, тъй като те вече не съществуват във вида и състоянието им при получаването. С оглед на това главният иск е неоснователен. Неоснователен е и евентуалния иск, тъй като е установено, че Общината е монтирала вещите преди да узнае, че ги държи без основание /т.е. узнала е за сключването на нищожен договор/, при което не са налице предвидените в хипотезата по чл.57 ал.2 пр.1 ЗЗД предпоставки за уважаването й. А за да бъде приложена другата хипотеза - заплащане от получателя на онова, с което реално, действително се е увеличило имуществото на ответника посредством държаните от него без основание вещи, не са налице данни по делото за такова увеличение, а и ищецът не е претендирал присъждане на такова увеличение с предявения евентуален иск. Въззивният съд е счел за неоснователно оплакването във въззивната жалба на касатора, че липсва доклад по делото. Като неоснователно е преценено и оплакването, че искът по чл.57 ал.2 ЗЗД е отхвърлен на база невъведено и неоспорено от страните обстоятелство – за момента на узнаването от ответника на неоснователното обогатяване. Съдът е приел в тази връзка, че моментът на узнаването от получателя е елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл.57 ал.2 ЗЗД и преценката за основателността/неоснователността на предявения на това основание иск не може да се извърши без изследване на това обстоятелство, с оглед на което не е необходимо изрично заявено оспорване от страните относно него. ВКС на РБ намира, че така постановеното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на твърденията на касатора в касационната му жалба и в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК относно правната квалификация на предявения евентуален иск, имаща отношение към допустимостта на решението. На касатора следва да бъде указано в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС 529.30лв. д.т. за касационното обжалване, както и че при непредставяне на доказателства за това в този срок касационната жалба ще му бъде върната. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,