Определение № 77 от 28.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 53495/2015 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Търговско дело № 53495 от 2015 г. на ВКС е било образувано по касационна жалба на [фирма] против решение № 1812 от 11.08.2015 г. по т.д.№ 554 от 2015 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав. С определение № 632 от 27.12.2016 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. по настоящото дело касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд не е допуснато. С молба вх.№ 428 от 16.01.2017 г. ответникът по жалбата [фирма] е поискал да бъде допълнено определението на ВКС от 27.12.2016 г. в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 12 617,39 лв. В писмен отговор от 13.03.2017 г. ответникът по молбата [фирма] моли молбата за допълване на определението в частта за разноските да бъде оставена без уважение. Настоящият състав на ВКС, ГК счита, че молбата е допустима- подадена е от легитимирано лице /ответник по касационна жалба/ и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 ГПК /определението, чието допълване се иска, е постановено на 27.12.2016 г., а молбата за допълване е подаден на 16.01.2017 г./. По същество, молбата е основателна: С определение № 632 от 27.12.2016 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд по т.д.№ 554 от 2015 г. не е било допуснато. Поради това и съгласно чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК с това определение ВКС е следвало да се произнесе и по направените разноски по делото пред ВКС. Въпреки съдържащото се още в отговора на касационната жалба от 28.10.2015 г. искане на ответника по жалбата за присъждане на разноски и представените към отговора списък за разноски и доказателства за направени такива разноски /договор за правна защита и съдействие от 01.10.2013 г., анекс към него от 05.12.2013 г., фактура от 26.10.2015 г. и преводно нареждане от 27.10.2015 г./, настоящият състав на ВКС е пропуснал да се произнесе за разноските. Поради това с настоящото определение следва да бъде допълнено определението от 27.12.2016 г. чрез присъждане на направените от ответника по жалбата разноски за адвокат по настоящото дело. Неоснователно е възражението на пълномощника на [фирма], че по делото не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 12 617,39 лв.: Ответникът по касационната жалба е представил фактура за тази сума /находяща се на лист 72 от делото на ВКС/ с основание за плащане: „правни услуги- процесуално представителство пред касационна инстанция във връзка с обжалване от страна на Е. на решение по т.д.№ 554 от 2015 г. на Апелативен съд-С. по т.2.4 от Анекс 1 към договор за правна защита и съдействие от 01.10.2013 г. /възстановяване на недължимо платени такси за достъп до електропреносната мрежа на Е./“. Представен е и анекса от 05.12.2013 г. /лист 71 от делото/, в т.2.4. от който е договорено заплащането на горепосочената сума: 10 514,49 лв. без ДДС или 12 617,39 лв. с ДДС. Неоснователно е и възражението, че сумата не се дължи, тъй като тя е уговорена само за процесуално представителство на ответника по делото пред ВКС. Процесуалното представителство включва и изготвяне на отговор на касационната жалба, а и видно от фактурата от 26.10.2015 г. сумата е заплатена не само за процесуално представителство, а въобще за правни услуги в полза на [фирма] по делото на ВКС, образувано по касационната жалба на [фирма] срещу решение по т.д.№ 554 от 2015 г. на Софийския апелативен съд. Поради гореизложеното молба на [фирма] за допълване на определението от 27.12.2016 г. на ВКС в частта за разноските чрез присъждане на сумата 12 617,39 лв. следва да бъде уважена изцяло. Воден от горното и на основание чл.248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение