Определение № 8279 от 03.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6043/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. С разпореждане № 1818 от 26.04.2024 г., постановено по адм. д. № 390/2024 г. Административен съд – Хасково, е наредил на община Димитровград, ЕИК 000903533, да прекрати незабавно и безусловно продължаваното неоснователно фактическо действие, изразяващо се във въвеждане и поддържане на електронно данъчно досие на Т. И. Д., дължимият размер на данък недвижими имоти (ДНИ) за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2021 г. и такса битови отпадъци (ТБО) за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2023 г., с изключение на ТБО за 2021 г., за собствените на лицето имоти – къща в [населено място] – парт. № 002 и апартамент в гр. Димитроград – парт. № 001, с адрес гр. Димитровград, [адрес]. Срещу постановеното разпореждане е подадена частна жалба от началника на отдел „Приходи“ при община Димитровград. В същата се прави оплакване, че така постановеното разпореждане е неправилно, като се излагат съответни доводи. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното разпореждане на Административен съд – Хасково. Ответният по частната жалба Т. И. Д., чрез адв. Б. Бойчев от АК-Хасково, взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна. С обжалваното разпореждане Административен съд – Хасково е наредил на община Димитровград, ЕИК 000903533, да прекрати незабавно и безусловно продължаваното неоснователно фактическо действие, изразяващо се във въвеждане и поддържане на електронно данъчно досие на Т. И. Д., дължимият размер на данък недвижими имоти (ДНИ) за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2021 г. и такса битови отпадъци (ТБО) за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2023 г., с изключение на ТБО за 2021 г., за собствените на лицето имоти – къща в [населено място] – парт. № 002 и апартамент в гр. Димитровград – парт. № 001, с адрес гр. Димитровград, [адрес]. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е възпроизвел разпоредбата на чл. 250 АПК, като е приел, че след след постъпване на отговор от началника на отдел „Приходи“ при община Димитровград, административният орган не е представил доказателства за издаден административен акт, въз основа на който е създаден електронен данъчен регистър, начинът на неговото поддържане, условията за промяна на данните в него и др. Този факт не е позволи на първоинстанционния съд да извод кой, защо и при какви условия е създал този електронен регистър и на какво основание. С оглед изложеното, решаващият съд е приел, че поддържането на данъчен електронен регистър от община Димитровград се явява действие, което не се извършва в изпълнение на представен при проверката административен акт или на закона. Разпореждането на Административен съд – Хасково е неправилно. Основното оплакване на частния жалбоподател е за неправилно приложение на материалния закон. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема за установено следното: Видно от данните по делото, от страна на Т. И. Д. е подадено искане до Административен съд – Хасково, с което е по реда на чл. 250 и сл. АПК е поискана защита срещу неоснователни действия на началника на отдел „Приходи“ при община Димитровград. В искането се поддържа, че Т. И. Д. е задължено лице за ДНИ и ТБО за къща в [населено място] и апартамент в гр. Димитровград, като в молбата се сочи, че въведените данни в електронния регистър били в противоречие с влезли в сила съдебни решения, с които бил отменен размерът на определените данъчни задължения на лицето. Поддържа се също така, че Т. И. Д. има висящо съдебно производство по адм. д. № 233/2024 г. на Административен съд – Хасково за отмяна на ДНИ и ТБО, установени в АУЗД, но дори същите да бъдат отменени, данните в електронното досие няма да бъдат премахнати. В конкретния случай първоинстанционният съд неправилно е приел искането за защита срещу действие на администрацията и е приложил реда по чл. 250 и сл. от АПК. Съгласно чл. 250, ал. 1 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Тълкуването на нормата налага извод, че фактическият състав на същата съдържа следните елементи: 1. да са осъществени фактически действия, извършени от административния орган; 2. фактическите действия да не се основават на нормативен или административен акт; 3. фактическите действия да не са прекратени към момента на търсената съдебна защита. В случая не се касае за фактически действия, извършени от административния орган. В искането за предоставяне на защита пред Административен съд – Хасково се твърди, че в случая става въпрос за фактически действия, но по своята същност същите представляват правни такива. Като местен орган общината е задължено лице по чл. 5а, ал. 1 ЗМДТ, където е регламентирано, че общините предоставят ежедневна информация по електронен път на Министерството на финансите за: 1. идентификационните данни за задължените лица по този закон; 2. обектите на облагане с местни данъци и такси, данъчните им оценки и отчетните им стойности; 3. правата на собственост и ползване върху обектите на облагане; 4. данъчните облекчения и освобождавания по този закон и др. Според ал.2 и ал.3 на чл. 5а от ЗМДТ, информацията по ал.1 се предоставя по ред, начин и във формат, определени със заповед на министъра на финансите, която се публикува на интернет страниците на Министерството на финансите и Националното сдружение на общините в Република България. Законът за местните данъци и такси не посочва реда, по който могат да бъдат извършвани промени или корекции в софтуерния продукт за администриране на местните данъци и такси на съответната община, но по силата на препращащата разпоредба на чл. 4, ал.1, изр.последно от ЗМДТ, приложение следва да намерят регламентираните производства по ДОПК, а наред с това в чл. 87, ал. 9 ДОПК, който се прилага аналогично и по отношение на данъчно-осигурителната сметка и за местните данъци и такси (предвид липсата на друг аналогичен текст в ЗМДТ), е регламентирано задължение за електронен достъп до лицата, като се има предвид информация за всички данъчно задължени лица и данъчни органи. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че посочените от искателя действия относно изготвянето, поддържането и промяната на данни в електронния данъчен регистър при общината представляват фактически действия. Защитата против последните необосновано съдът е счел, че не е по реда на чл. 250 АПК. Правните действия за разлика от фактическите действия представляват волеизявление на административен орган или на длъжностно лице. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че началникът на отдел „Приходи“ при община Димитровград е длъжен да се съобрази с влезлите в сила съдебни решения, вкл. по отношение на Т. И. Д. за процесните имоти, като в хипотезата на неизпълнението на съдебно решение по административно дело от административен орган е предвиден специален процесуален ред по Дял Пети Глава седемнадесета от АПК. Приемайки друго и уважавайки искането, административният съд е постановил едно неправилно разпореждане. Като такова същото следва да бъде отменено. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,