Решение № 148 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 454/2018 г.

Решение № 148 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 454/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по молба на "КНМ Груп " ООД за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, в евентуалност - на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, на влязлото в сила определение № 6401 от 25.05.2015 г. по гр. д. № 9937/2014 г. на Варненски районен съд, с което, е прекратено производството по предявения от "КНМ Груп"ЕООД против " Енерго Про - Продажби " АД иск, поради депозиран от ищеца отказ от иска. Молителят поддържа, че е налице влязло в сила съдебно решение - № 39/01.03.2017 г. по т. д. № 722/2016 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 764/15.10.2016 г. по т. д. № 762/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на "КНМ Груп"ООД, че вписаното по партидата на дружеството в търговския регистър обстоятелство - вписване на К. Д. като управител на дружеството, представляващ същото и заличаване на П. Н. К. като управител, въз основа на решение на Общо събрание на съдружниците от 08.05.2015 г. - е несъществуващо обстоятелство. Молителят счита, че така постановеният съдебен акт съставлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. второ ГПК, установяващо ненадлежно представителство на "КНМ Груп" ООД в процеса, приключил с атакуваното определение, респ. отказ от иска, изходящ от нелегитимирано да представлява ищеца лице - управител. В евентуалност, въз основа на същото писмено доказателство, се поддържа основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК - вписването в търговския регистър, приравнено на "съдебен акт" по смисъла на разпоредбата, впоследствие отменено, въз основа на уважения иск по чл. 29 ЗТР. Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1 ГПК е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305, т. 1 ГПК и тъй като отговаря и на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК следва да бъде допусната до разглеждане. Ответникът по молбата - "Енерго- Про Продажби " АД, [населено място], чрез пълномощника си - адв. Г. В. я оспорва като неоснователна. Намира, че не са налице предпоставките по чл. 303, ал. 1, т., 1 ГПК. тъй като нормата визира факти и доказателства, относими към материалноправния спор и неговото разрешаване по същество - обуславящи неправилност на постановения и искан за отмяна съдебен акт. Представеното от молителя доказателство, според ответната страна е новосъздадено, за установяване на възникнал след постановяване на атакуваното съдебно определение факт. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставя наличието на доказателство за твърдян в хода на съдебното производство, осъществил се преди постановяване на атакувания съдебен акт, факт. Съгласно ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, решението по иск с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК , понастоящем - чл. 29 ЗТР, за признаване за установено вписването на несъществуващо обстоятелство, е непротивопоставимо за третите добросъвестни лица, за периода от вписването до заличаването му, т. е. има действие единствено за в бъдеще, освен между самите съдружници / когато се отнася за липсващо, невзето решение на дружеството/, за които несъществуващото обстоятелство е такова от момента на вписването му. Съдът, обаче, според ответната страна, има качеството на трето добросъвестно лице и на него несъществуването на обстоятелството е противопоставимо само за в бъдеще, поради което не би могло да рефлектира върху допустимостта на постановеното съдебно определение. Отрича се и основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, с довода, че атакуваното съдебно определение не е основано - самото то - на постановление на съд / със задължителна за съда, постановил определението за прекратяване, сила на пресъдено нещо по преюдициален за спора въпрос / или на друго държавно учреждение / индивидуален административен акт /, за да би била налице тази хипотеза. Същото е основано на волята на ищеца за отказ от иска, с оглед постигнато между страните извънсъдебно споразумение. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за отмяна е основателна, на соченото предпочитано основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните съображения: При постановяване на решение по същество, правната последица е формиране сила на пресъдено нещо по материалноправния спор, към момента на приключване на устните състезания, преклудиращо непредявените факти, относими към разрешаването на спора и възникнали по време на неговата висящност. Сила на пресъдено нещо, макар различна от тази на съдебното решение, притежава и определението за прекратяване на производството, поради отказ от иска. Правна последица на това определение е отричане правото на иск, неограничено и за в бъдеще, именно предвид формиращата се сила на пресъдено нещо, отричаща претендираното право, но без същинското му разрешаване по същество. Поради тази правна последица, в конкретната хипотеза, действието за в бъдеще на решението, с което и по реда на чл. 29 ЗТР е установено вписването на несъществуващо обстоятелство - относно законното представителство на ищеца, съобразено от съда при постановяване на прекратителното определение, доколкото това бъдещо действие от един момент и насетне се покрива с действието на правните последици на определението за прекратяване на производството, отричащо допустимостта на иска за в бъдеще, следва да бъде зачетено, като относимо към принадлежността на правото на иск на предявилата го страна, а не към нейното надлежно представителство в процеса, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Предвид необходимостта от установяване порока на вписването по исков ред, с цел противопоставянето му на съда, а и на ответника, налице е била "обективна невъзможност за установяване на това обстоятелство" в хода на съдебното производство, а не бездействие на страната за неговото установяване или процесуално нарушение на съда, изискуемо от фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Според съдебната практика, чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК действително е приложимо основание и спрямо законното представителство, но когато то е осъществявано в разрив с действително противопоставимото на съда по същото време / времето на производството, до приключване на устните състезания / законно представителство, с което съдът е могъл и е бил длъжен да се съобрази. В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е допустимо позоваването и на новосъздадени доказателства, когато тяхното създаване по определен ред е и надлежния ред за установяването на факти, съществували по време на висящността на делото / арг. ПП ВС № 2/1977 г./. Действително, обичайната хипотеза е новите обстоятелства и доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК да са относими към основателността на иска и материалноправния спор по същество. Доколкото, обаче, законодателят санкционира чрез отмяната и ненадлежното упражняване на процесуални права, препятстващо произнасянето по същество / напр. в хипотеза на прекратяване поради отказ от иска, заявен от неупълномощено за процесуален представител на страната лице /, необосновано е да се откаже защита чрез извънинстанционния контрол в настоящата хипотеза към която, предвид изложеното, чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е неприложим. В тази хипотеза, при която формално надлежно заявеното към момента на депозирането му изявление за отказ от иска, предвид удостоверителната за третите лица, вкл. за съда, сила на вписването в търговския регистър, неоснователно е препятствало произнасянето по съществото на спора, тъй като обективно не кореспондира с волята на страната, от която изхожда, установено последващо. Чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не ограничава изрично вида и относимостта на " обстоятелствата " и " доказателствата " единствено към съществото на спора. В случая не е налице "новонастъпило" обстоятелство досежно легитимацията на законния представител на ищеца, депозирал отказ от иска, тъй като вписването на законен представител на ищцовото дружество, въз основа на липсващо / невзето/ решение на Общото събрание на съдружниците, не е осъществено след влизане на определението за прекратяване на производството в сила, а това е релевантното за исканата отмяна "обстоятелство", по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Решението по иска, с правно основание чл. 29 ЗТР, е доказателство за същото. В този смисъл е налице "новооткрито" обстоятелство за процесуалното правоотношение между страните и съда, настъпило по време на висящността на производството, при невъзможност да бъде ефективно противопоставено в същото, поради необходимост от установяването му по надлежен, следващ влизане в сила на определението за прекратяване, исков ред. В случая е преценимо качеството на съда като "трето добросъвестно лице" по отношение правните последици на решението по чл. 29 ЗТР спрямо правоотношението между страните по спора / принадлежността на правото на иск /, а не качеството му на адресат на волеизявлението на ищеца за отказ от иска. Следователно, в случая е приложима хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - " новооткрито обстоятелство", въз основа на "ново писмено доказателство", "от съществено значение за делото" / рефлектиращо върху преклудиращата за в бъдеще разглеждането на иска, по съществото на материалноправния спор, сила на пресъдено нещо на прекратителното определение /, " с което страната не е могла да се снабди своевременно". Тъй като вписването на несъществуващо обстоятелство формално е обусловило процесуално представителство от лице, нямащо интерес да го твърди, то това обстоятелство не е могло обективно да бъде твърдяно от страната, като обвързващо я процесуално действие, в хода на производството. В съдебната практика изискването страната да е твърдяла съответното обстоятелство в хода на съдебното производство, последващо доказано и обосновало отмяна по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК, е в аспект на преклудиращото действие на постановеното решение относно релевантните, съществували, но незаявени, от значение по съществото на спора, факти. Очевидно не такава функция има релевантното в случая обстоятелство, поради което е невъзможно автоматично съотнасяне на формираната в този смисъл съдебна практика към настоящата хипотеза. Молителят е претендирал разноски, като обективно доказва заплатена държавна такса и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Основателни са, обаче, възраженията на ответната страна за приложимост на т. 4 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС - възмездимост на понесените в настоящото производство разноски с постановяването на решение по съществото на съдебния спор, когато съдът ще се произнесе и по възражението за прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.