Определение № 3041 от 29.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1454/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Агро Строй 77“ ЕООД, чрез процесуален представител, против Решение № 53 от 18.02.2025 г. по в. т. д. № 577/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено Решение № 61 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1140/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора в частта, с която са уважени предявените от „Фризомат“ ООД срещу настоящия касатор искове за сумата от 65 030, 40 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 21.05.2021 г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск като неоснователен, както и присъждане на сторените разноски.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси:

1. „Допустимо ли е и налице ли е основание, респективно - задължен ли е съдът да изгради извод за основателност на заявената и поддържана искова претенция по чл.266 ЗЗД, при обективна липса на две от предпоставките за основателност на тази претенция, изложени по-горе, както и при наличие на съществени противоречия между установеното с писмени и гласни доказателства по делото ? Следвало ли е съдът и бил ли е задължен той да съпостави заключенията на вещите лица по допуснатите и приети съдебно-технически експертизи с показанията на свидетелите, при наличие на изрични заключения, в насоката, че експертът изрично е споменал, че не може да посочи кой е конкретният извършител на монтажните дейности по същото строителство, както и че има данни само за доставката на материалите за строителството на процесните халета и сгради ?“;

2. „Допустим ли е извод за пълно изпълнение на задълженията от страна на ищеца при наличие само на представени фактури за извършени доставки или следващи мероприятия, без представяне на съответни протоколи, материализиращи доставката и най-вече - при липсата на доказателства за приемане на извършените строителни и монтажни дейности, които да са подписани и приети от възложителя-ответник ?“;

3. „Доколко реалното изпълнение е доказано общо или е доказуемо само с представянето на базови счетоводни документи ?“;

4. „Съответства ли на целта на закона и доколко е съответстващо на нормата на закона съждението на съда в насоката, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за доставка и строителство, при положение, че същото съждение е изградено въз основа само на част от доказателствата (само на гласни такива и на счетоводни документи, изхождащи от ищеца), при наличие на противоречиви данни за същите обстоятелства и факти, установени чрез заключенията по съдебно- техническата експертиза, вещите лица по която са изследвали техническата документация и са извършвали оглед на място на строителството по обекти ?“;

5. „Дължи ли съдът във въззивната фаза на производството по делото самостоятелно и повторно да прецени противоречията между писмените доказателства и установеното със заключенията на вещите лица по съдебно- техническите експертизи, при обективно наличие на празнота при установяване на релевантния факт от кого е извършено строителството и довършителните работи на един обект, както и дали и следва ли съдът да изложи задължително свои мотиви при обосноваване на крайните си изводи за основателност на исковите претенции ?“;

6. „Задължен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви за относимостта на свидетелските показания, при наличие на противоречие между установяваните с тях факти и установеното със заключенията по съдебно-техническите експертизи ?“;

7. „Допустимо ли е да се възприеме, че делото е изяснено от правна и от фактическа страна, при наличие на тези очевидни празноти в доказателствата и следвало ли е съдът да откаже да даде ход по същество на делото при липса на доказателства за установяване наличието на предпоставките за основателност на исковите претенции ?“;

8. „Има ли процесуално задължение въззивният съд като втора инстанция по съществото на спора да указва на страните и най-вече - на ищеца - въззиваема страна, че същият не представя доказателства в подкрепа на исканията си, както и следвало ли е въззивният съд да констатира непълнота в доказателствата, респ. - да указва на страните наложителността за събиране на допълнителни доказателства за изясняване на спора от правна страна ? В случай на отрицателен отговор на настоящия въпрос, следвало ли е и имал ли е право въззивният съд да възприеме извод за недоказаност на исковите претенции, при изграждане на самостоятелните изводи за правилност на първоинстанционното решение от гледна точка на релевираните с въззивната жалба оплаквания ?“;

9. „Допустимо ли е изграждането на извод от фактическа и правна страна за реално изпълнение на задълженията от страна на ищеца само въз основа на представени от ищеца фактури, без събрани данни за реално изпълнение на СМР в пълен обем, както и при липса на данни изобщо за извършени по етапи строителство на сгради, съобразно процесния договор и при противоречие между писмените и гласните доказателства ?“.

По поставените въпроси от № 1 до № 8 се твърди, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване с аргумента, че правните изводи на въззивния съд противоречат на практиката на касационната инстанция и на задължителните разрешения, дадени с „Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС“. Въпрос № 9 е поставен в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обоснована с довода, че отговорът на същия е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, доколкото в практиката на ВКС и в наложената практика на съдилищата липсва „ясно, точно, еднозначно и нееднократно разрешаване на повдигнатия правен спор“. Поддържа се и самостоятелното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, обосновано с твърдението, че атакуваното въззивно решение в обжалваната му част е очевидно неправилно и поражда опасност от последващо произнасяне на съдилищата в противовес с целта на закона, при неправилно съобразяване на задължителната съдебна практика и при неспазване на принципа на справедливостта и равенството на всички субекти на правото.

Ответникът по касация – „Фризомат“ ООД, в законоустановения срок по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалвания резултат, след собствен анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства, от фактическа страна Апелативен съд – Пловдив е приел за установено, че на 22.05.2020г. страните по делото са сключили договор № 016-В0-20, с който „Агро Строй 77“ ЕООД възложило на „Фризомат“ ООД извършването на доставка и монтаж на метално хале тип „Делта+“- едноскатно, на обект, находящ се в [населено място], област Стара Загора; Изработката следвало да бъде съобразена с даденото в Приложение № 1 подробно описание, представляващо неразделна част от договора, а за възложената работа било договорено възнаграждение в общ размер от 84 288 лв.; Част от работите били наименувани „допълнителни СМР за хале с хладилни камери“, съответно описани, с посочено общо възнаграждение, разсрочено на четири вноски, в 3-дневен срок от издаване на фактура за всяка вноска; С чл. 4.2 от договора бил предвиден общ срок за извършване на възложените дейности; Съгласно чл.5.11 от същия, в деня на завършване на възложените СМР изпълнителят се е задължил да състави и предаде на възложителя констативен протокол за предаване на сградата, какъвто, подписан само от ищеца, бил представен с исковата молба; Неподписването на протокола, както и липсата на протоколи, удостоверяващи извършването на отделните етапи от възложената работа, според съда, не са основание за отричане на задължението за плащане, тъй като изпълнението на възложените СМР, респективно приемането им или наличието на предпоставки за същото, е установимо с всички възможни доказателствени средства.

За да прецени дали възложената работа е изпълнена, въззивният съд е констатирал, че от страна на ответника не е бил оспорен фактът, че техническият проект по част „Конструкция“ е изготвен от ищеца. Посочено е, че с отговора на исковата молба ответникът е твърдял неизпълнение на останалите възложени на ищеца работи, но конкретни доводи в тази връзка са изложени единствено относно тези, касаещи допълнителните СМР в халето с хладилните камери. По отношение на последните по делото нямало спор, че ищецът единствено е доставил нужните за извършването им материали, а конкретната физическа работа не е престирана от негови служители, а от трето лице. В тази връзка въззивният съд е установил, че в изготвения и подписан от ищеца протокол по чл.5.11 от договора е отразено единствено изпълнение на работата по доставка и монтаж на стоманени конструкции и обшивки за металното хале, т.е. няма изходящо от него изявление за изпълнение на възложените му с договора допълнителни СМР в хале с хладилни камери, заплащане на каквито не се претендира с исковата молба.

Въз основа на приетите в първоинстанционното производство основно и допълнително заключение на СТЕ решаващият съд е установил, че процесните обекти са завършени и въведени в експлоатация; По проект, след извършено изменение по време на строителството, хале „Делта +“ едноскатно, било предназначено за административно битови нужди и манипулационна, същото било изградено, въведено в експлоатация и се намирало в много добро състояние; Посочена е и констатацията на вещото лице, че в техническата документация не се съдържат уведомителни писма или други актове, установяващи неизпълнение или лошо изпълнение на изградения обект – хале, както и че не може да посочи кой е конкретният извършител на монтажните дейности по същото; Това обаче, според съда, се установява от събраните по делото свидетелски показания - водените от ищеца свидетели сочели на пълно изпълнение на работата, касаеща метално хале „Делта +“ едноскатно, като подобна информация се съдържала и в показанията на посочените от ответното дружество двама свидетели, които изнасяли за проблеми в изпълнението на халето с хладилни камери, но не и за такива с „Делта +“ едноскатно; С оглед на това, както и при липса на доказателства, че извършването на СМР, касаещи това хале, са възлагани на трето лице, решаващият въззивен състав е стигнал до извод, че същото е било изработено и монтирано от ищцовото дружество, поради което последното е издало фактури за отделните етапни плащания. Прието е също така, че изводът за съгласие с отразените във фактурите задължения се подкрепя и от трите броя писма, изпратени от управителя на ответника до ищеца от 28.11.2020г., 07.12.2020г. и 07.02.2021г., от съдържанието на които безспорно се установявало, че работата е била извършена и следва да бъде изплатена в посочените във фактурите размери.

Въз основа на така формираните правни изводи Апелативен съд – Пловдив е приел главната искова претенция за основателна в пълния й размер, вследстие на което е потвърдил постановеното от Окръжен съд – Стара Загора решение в обжалваната част.

След съобразяване с възприетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, че касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на един или повече правни въпроси, които трябва да са от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, настоящият състав намира, че по начина, по който са формулирани, въпросите не удовлетворяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Част от въпросите не съответстват на обективираната в решението правна воля на съда, който не е формирал извод за „липсата на две от предпоставките за основателност на претенцията“ и за „противоречия между установеното с писмени и гласни доказателства по делото“ – по въпроси № №1, 4, 5, 6 и 9; че изпълнението на възложените СМР е доказано само с представени фактури и счетоводни документи – по въпроси №№ 2 и 3. Останалите въпроси – №№ 7 и 8 не са обсъждани от въззивния съд и нямат характеристиката на правни по смисъла на посочения акт на нормативно тълкуване. Решаващ за изхода от спора е изводът на въззивния съд за пълно изпълнение от ищеца на възложените СМР за обект „Метално хале „Делта +“ едноскатно“, направен след собствен анализ на събрания по делото доказателствен материал – издадени от ищеца фактури, експертни заключения, свидетелски показания и признание на управителя на ответното дружество за дължимост на вземанията по фактурираните СМР. Всъщност въпросите обективират несъгласието на касатора с приетото за установено от апелативния съд изпълнение на възложеното, относимо към обосноваността на обжалваното решение, съответно неговата правилност, която, съгласно горепосоченото тълкувателно решение, не се преценява в селективната фаза на касационното производство.

Липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за да се откаже допускане на касационното обжалване. Освен това, следва да се отбележи и отстъствието на допълнителните критерий по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК, доколкото същите са заявени формално.

Не е налице и самостоятелното основание по чл.280, ал.2,предл.3 ГПК. Очевидно неправилно би било съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, ако въззивният съд е приложил отменен закон, ако е приложил закона в противоречие с неговия смисъл или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика, каквито в случая не се установяват. Твърденията, с които е обосновано основанието по чл.280, ал.2,предл.3 ГПК, не обосновават нито една от примерно изброените хипотези на очевидна неправилност.

С оглед изхода от спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за настоящото производство в размер на 5 265 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК