Определение № 1052 от 13.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 626/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. С. М. чрез адв. И. П. М. от АК – С. срещу въззивно решение № 608/17.12.2009 г. на П. окръжен съд по гр.д. № 842/2009 г. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Обжалваемият интерес е над 1000 лв. Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните. Насрещната страна А. Г. Н. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Поставеният материалноправен въпрос – ако изпълнението на работата стане невъзможно вследствие причина, за която никоя от страните не отговаря, то длъжен ли е кредиторът да развали договора, за да получи обратно даденото, е без значение за постановения резултат. Въззивният съд е приел, че не е установено каква част от договора е останала неизпълнена, съответно недоказана е и цената на неизвършената работа, съотнесена към договорената и изцяло платена глобална цена. По същите причини и въпросът – ако само част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, последният има ли право да иска връщане на част от възнаграждението, което е платил и на какво основание, се явява без значение за постановеното от съда, предвид възприетото заключение, че претенцията е останала недоказана. Съдът е приел, че изобщо липсват доказателства за стойността на неизпълнената част от договора, а не е повдигнат въпрос, който във връзка с това заключение на съда да е относим към допуснатите или недопуснати от съда доказателства и доказателствени средства, съответно към тяхната преценка или към релевантните обстоятелства според разпореденото в хипотезиса на приложимата материалноправна норма. Освен това, не е доказано твърдението за противоречива съдебна практика – такава нито е цитирана, нито са приложени копия на влезли в сила съдебни решения, в които аналогични въпроси да са разгледани и разрешени обратно на възприетото в атакувания съдебен акт. Липсва и обосновка за приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – съдът многократно се е произнасял, че бланкетното цитиране на уредените в чл. 280, ал. 1 ГПК нормата хипотези не е достатъчно. Няма каквито и да са доводи за създадена съдебна практика и съответно нуждата й от промяна поради неточно тълкуване или нуждата й от осъвременяване поради изменения на законодателството и обществените условия. Не са развити съображения за допускане на касационното обжалване с оглед развитие на правото - че законите са непълни, неясни или противоречиви и нуждата да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Такива съображения не са изложени и по повдигнатия в изложението въпрос длъжен ли е бил съдът да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Въпросът, освен това е принципно, а не конкретно зададен – за конкретните факти, настъпили в хода на процеса и от значение за делото. Така формулиран правният проблем, няма как да бъде преценен дали има значение за постановения от въззивния съд резултат. В заключение касационно обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, съдебният състав