Определение № 132 от 13.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 563/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Е. Гремар Томбушев от [населено място] чрез процесуален представител адв. К. М. срещу решение от 28.02.2011г. по гр. дело № 11181/2010г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-В състав, с което е потвърдено решение от 14.07.2010г. по гр. дело № 43929/2009г. на Софийски районен съд, І ГО, 28 състав, с което е отхвърлен предявеният от Е. Гремар Томбушев от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 2 923 лв. – разлика между изплатеното и дължимо застрахователно обезщетение по щета № 300-09-217-501224 като неоснователен и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 315,38 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Съобразно посочената императивна разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно, постановено е по търговско дело и с него е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен осъдителния иск по чл. 208, ал. 1 КЗ в пълния му предявен размер за сумата 2 923 лв. Предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване. Касационната жалба е подадена на 05.04.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г. Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени в настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение