Определение от 11.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 803/2023 г.

Производството е по чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сдружение „Българска федерация по шахмат 64“ с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], [номер], срещу Заповед № РД-09-895 от 03.11.2022 г. на министъра на младежта и спорта, направено е и искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Срещу същия административен акт е подадена и жалба от СНЦ „Българска федерация по шах“ с [ЕИК] със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, [район], [улица], [номер]. По жалбата е образувано административно дело № 2498 по описа на Върховен административен съд за 2023 г. Същото е приключило с Определение № 2715 от 15.03.2023 г., с което жалба от СНЦ „Българска федерация по шах“ срещу Заповед № РД-09-895 от 03.11.2022 г. на министъра на младежта и спорта е присъединена за общо разглеждане към спора по административно дело № 803 по описа на Върховен административен съд за 2023 г., а производството по административно дело № 2498/2023 г. на ВАС е прекратено. С обжалваната заповед е отказано издаването на спортен лиценз за спорта „шахмат“ на Сдружение „Българска федерация по шахмат 64“ с [ЕИК], както и на Сдружение „Българска федерация по шах“ с [ЕИК], Сдружение „Българска федерация по шахмат“ с [ЕИК], Сдружение „Българска федерация по шахмат 1928“ с [ЕИК], а в т. II е издаден безсрочен спортен лиценз №109 за спортна федерация по чл. 18, ал.2, т.1 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) за вида спорт „шахмат“ на „Българска федерация по шахмат 2022“ с [ЕИК]. Жалбоподателят – СНЦ „Българска федерация по шах“ с [ЕИК], счита обжалваната заповед за незаконосъобразна и иска нейната отмяна, като излага подробни съображения за нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. С отделна молба от 06.12.2022 г. СНЦ „Българска федерация по шах“ с [ЕИК] прави искане по чл. 166, ал. 4 във вр. ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по закона предварително изпълнение на заповедта, като сочи, че същото би могло да причини значителни и труднопоправими вреди – загуба на имидж, състезатели, евентуални спонсори и приходи. Сочи се, че вредите ще бъдат причинени от объркването, че СНЦ „Българска федерация по шах“ с [ЕИК] всъщност е подало на 13.06.2022 г. искане за издаване на лиценз за спорта „шах“, а министърът на младежта и спора с оспорваната заповед му е отказал издаването на лиценз за спорта „шахмат“, както и е издал спортен лиценз за спорта „шахмат“ по заявлението на „Българска федерация по шахмат 2022“ с [ЕИК], а така посочените спортове са различни. Привеждат се доводи и доказателства от лингвистичен характер за разликата в смисъла на „шах“ и „шахмат“. С допълнителна молба са представени доказателства, че спортен клуб е напуснал „Българска федерация по шах“ с [ЕИК], подал е молба за членство и е приет в „Българска федерация по шахмат 2022“ с [ЕИК], тъй като последната е получила спортен лиценз. По това искане за спиране на предварително изпълнение на оспорената заповед съдът се е произнесъл с определение от 22.03.2023 г., с което искането е отхвърлено като неоснователно. Същото не е обжалвано и е влязло в сила на 12.04.2023 г. С нова молба от 27.03.2023 г. „Българска федерация по шах“ с [ЕИК] прави повторно искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-09-895 от 03.11.2022 г. на министъра на младежта и спорта като мотивира същото с напускането на федерацията на 6 спортни клуба („Тунджа 2009 на 15.12.2022 г., „Каиса-Варна“ на 09.01.2023 г., „Варна“ на 09.01.2023г., „Енергия“ на 10.02.2023г, „Сините камъни“ на 10.02.2023г., „Траяна 2011“ на 17.02.2023г.) и сочи, че поради намаляване броя на клубовете членове на федерацията, то е застрашено самото нейно съществуване. Счита, че тъй като посочените спортни клубове формално не са подали молба за напускане, а има доказателства, че са приети за членове в „Българска федерация по шахмат 2022“ с [ЕИК], то напускането им е в пряка връзка с предварителното изпълнение на оспорената заповед и води до значителни и трудно поправими вреди за искателя. Моли съда да постанови определение, с което да спре допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед. Ответникът – Министърът на младежта и спорта не ангажира становището по повторното искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Върховният административен съд счита повторното искането от 27.03.2023 г. на жалбоподателя - от СНЦ „Българска федерация по шах“ с [ЕИК] за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед за недопустимо за разглеждане по следните съображения: Съгласно чл. 166, ал. 4 във вр. ал.2 АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона или с разпореждане по чл. 60, ал.1 АПК, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда само въз основа на нови обстоятелства. Смисълът на разпоредбата е действително, че оспорващият може да иска повече от веднъж спиране на предварителното изпълнение на административния акт, но само въз основа на нови обстоятелства. Съдът с определението си от 22.03.2023 г. вече се е произнесъл по искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед обосновано с напускането на членове (спортни клубове) на СНЦ „Българска федерация по шах“ с [ЕИК] като е намерил същото за неоснователно и го е отхвърлил. С новото искане от 27.03.2023 г. искателят само добавя нови шест спорни клуба, които са приети за членове в друга федерация, съответно следва да се приемат за напуснали СНЦ „Българска федерация по шах“ с [ЕИК], както следва: „Тунджа 2009“ на 15.12.2022 г., „Каиса-Варна“ на 09.01.2023 г., „Варна“ на 09.01.2023г., „Енергия“ на 10.02.2023г, „Сините камъни“ на 10.02.2023г., „Траяна 2011“ на 17.02.2023г. като датите на напускане са преди постановяване на определението на съда от 22.03.2023 г. Последователна е практиката на Върховния административен съд, че основанията за спирането на предварителното изпълнение по реда начл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК, се преклудират. Искателят по чл. 166, ал. 2 АПК е необходимо да изложи всички факти и обстоятелства, на които обосновава своята претенция. СНЦ „Българска федерация по шах“ с [ЕИК] вече веднъж в молбата си от 13.01.2023 г., с която допълва искането си по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК от 06.12.2022 г. е въвел фактическото основание – напускане на спортни клубове и произтичащите от него вреди за федерацията. Съдът се е произнесъл по това основание с определението си от 22.03.2023 г. и същото е влязло в сила като необжалвано. Следователно последващо искане за спиране на предварителното изпълнение, не може да бъде обосновано с това фактическо основание. Изводът е в съгласие с основния принцип в правото за непререшаемост на окончателно решените правни спорове, от който има ограничен брой изключения в АПК (Глава седма "Възобновяване на производства по издаване на административни актове" и Глава четиринадесета "Отмяна на влезли в сила съдебни актове" от АПК). Налага се извод, че при наличието на влязъл в сила съдебен акт – определение от 22.03.2023 г., с който е осъществена проверка на законосъобразността на допуснатото предварително изпълнение на определено основание, е осигурен балансът между частния и обществения интерес при изпълнението на административния акт и нова преценка може да бъде правена само при наличието на нови обстоятелства, тъй като в противен случай ще се стигне до правна несигурност в стабилитета на административните и съдебните актове, а това е недопустимо. С оглед посоченото, поради липса на нови фактически основания и обстоятелства в подкрепа на повторното искане на СНЦ „Българска федерация по шах“ с [ЕИК] за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-09-895 от 03.11.2022 г. на министъра на младежта и спорта и влязлото в сила определение от 22.03.2023 г., с което искане, включващо същото основание, е отхвърлено е налице недопустимост на настоящото искане, поради което същото следва да бъде оставено без разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК Върховният административен съд