Определение № 1543 от 08.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 04.06.2010 г. по гр.д. № 3567/2008, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 04.07.2008 г. по гр.д. № 13432/2007 в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за разваляне на договор за издръжка и гледане за над 1/2 от прехвърления имот на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Недоволна от решението е касаторката Е. Р. С., представлявана от адв. Р. А. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за тежестта на доказване на изпълнението на задълженията по договор за издръжка и гледане и по материалноправния въпрос за неделимостта на задължението по договор за издръжка и гледане и правното значение на смъртта на съпрехвърлителя, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата Ц. И. Р. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата и съпруга й са прехвърлили на ответницата притежаваното от тях в съпружеска имуществена общност жилище срещу положени грижи, както и задължение за издръжка и гледане в бъдеще, без ответницата да е поела задължението да живее в общо домакинство с прехвърлителите. Договорът е изпълняван от ответницата до смъртта на прехвърлителя, за което са показателни съществувалите до тогава добри отношения между страните и липсата на оплаквания от страна на прехвърлителя и не е изпълняван надлежно от края на 2003 г. (една година след смъртта на прехвърлителя). Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но те не се разрешават противоречиво от съдилищата нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че в тежест на приобретателя е да докаже какво е изпълнил по договора за издръжка и гледане, а задължението за издръжка и грижи се прекратява със смъртта на прехвърлителя(ите) и/или смъртта на бенефициера, като прекратяването засяга и неделимостта на задължението. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение