Решение № 2432 от 7.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по две касационни жалби на Главния архитект на Столична община /СО/, чрез процесуалния му представител юрк. Механджиева, и на Аквамарининвест ООД със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Беев, срещу решение 4338 от 27.06.2022г., постановено по адм. дело 7708/2020г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменена заповед РА50 57 от 31.01.2020г. на Главния архитект на СО В ЧАСТТА, с която е одобрено изменение по реда на чл. 134 ал. 2 т.2, т. 5 и т. 6 ЗУТ на плана за регулация за м. Малинова долина 1 - ва, 2 - ра, 3 - та, 4 - та, 5 - та и 6 - та част, район Студентски в обхвата на кв. 1, като от УПИ I 3819 за обществено обслужване и хипермаркет се образува нов УПИ III 7083 за обществено обслужване и хипермаркет по приложен проект и В ЧАСТТА, с която е одобрено изменение на плана за застрояване в обхват на кв. 1, в нов УПИ III 7083 за обществено обслужване и хипермаркет и с което административната преписка е върната на Главния архитект на СО за ново произнасяне. В касационната жалба на Главния архитект на СО се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон отменително основание по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения за неправилно приложение от съда на чл. 142 ал. 2 АПК, като посочва, че действително с влезнали в сила съдебни решение е било отменено нанасянето на имот идентификатор 68134.1607.7083 в кадастралната карта на гр. София, послужил като кадастрална основа на образуването на процесния УПИ III 7083, както и че към момента на издаване на оспорената заповед не е имало действаща кадастрална карта за този имот. Посочва обаче, че съдът неправилно е приел, че не следва да бъде взето предвид нанасянето на този имот идентификатор 68134.1607.7083 с последваща заповед РД 18 73 от 17.11.2021г., която макар и да не е била действаща към момента на издаване на заповедта е последвала в хода на съдебното производство, която пък следва да бъде съобразена при преценка на законосъобразността на акта. Навежда и съображения за неправилност на извода на съда за нарушение на чл. 115 ЗУТ. Посочва и че предвид това, че към момента на издаване на заповедта жалбоподателите в първата инстанция не са били вписани в кадастралния регистър за имот идентификатор 68134.1607.7083, а за него като собственик е бил вписан само Аквамарининвест ООД, и жалбоподателите в първата инстанция не са отправили искане за определяне на УПИ за техния недвижим имот, то е невъзможно административният орган да изпълни указанията на съда в оспореното съдебно решение да отреди УПИ за техния недвижим имот, тъй като административният орган не може да разрешава спорове за собственост. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на договорени в полза на процесуалния представител на ответниците възнаграждение. В касационната жалба на Аквамарининвест ООД се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение отменително основание по чл. 209 т. 2 АПК - като постановено по недопустима жалба, тъй като навежда съображения, че жалбоподателите в първата инстанция не са лица по чл. 131 ал. 1 вр. ал. 2 ЗУТ, които са заинтересовани от оспорване на плана, тъй като само дружеството е едноличен собственик на имотите, предмет на изменението на плана по издадени заповеди по чл. 16 ал. 5 ЗУТ още при приемането на плана по чл. 16 ЗУТ от 05.10.2007г. Посочва, че от този момент собствеността се трансформира и поземлените имоти спират да съществуват като такива в правния мир, а собствеността преминава върху новообразуваните с плана такива урегулирани поземлени имоти. Алтернативно твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Невеждат съображения, че към момента на издаване на заповедта имота на жалбоподателите в първата инстанция с пл. 50100, к.л. 645 по помощния кадастрален план по чл. 13а ал. 1 и 2 ЗСПЗЗ не е съществувал в кадастралната карта и съответно не е могъл да бъде обект на оспорената заповед, тъй като не е бил елемент от кадастралната основа на процедирания план. Оспорва и факта на възстановяване на собствеността върху засегнатия от плана имот в полза на жалбоподателите в първата инстанция по ЗСПЗЗ. Иска оспореното съдебно решение да бъде обезсилено и производството по делото прекратено, а алтернативно претендира отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу заповедта на Главния архитект на СО. Претендира разноски. Ответниците Д. Димитров, П. Стоев, Р. Петрова, В. Савова, С. Василева, М. Мирчев, чрез процесуалните си представител адв. Христова и адв. Ангелов, изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Претендират разноски. Ответниците В. Анастасова и С. Стоева не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. АССГ е приел, че е сезиран с допустима жалба, тъй като от приетите по делото съдебно технически експертизи /СТЕ/ - основна, повторна и допълнителна е безспорно установено, че имотът на жалбоподателите в първата инстанция с пл. 50100, кад.л. 645 от помощния кадастрален план по чл. 13а ал. 1 и 2 ЗСПЗЗ, землището на [населено място], м. Лаката, за който им е възстановено правото на собственост с решение на Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ Овча купел в стари реални граници в качеството им на наследници на С. Младенова, попада в границите на УПИ III 7083, образуван с оспорената в това производство заповед. Поради това е достигнал до извод, че имотът на жалбоподателите е в рамките на имот, предмет на оспорения в производството план. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставени му със заповеди на кмета на СО правомощия, в съответствие с изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е обаче, че заповедта в оспорената й част, е издадена в противоречие със закона. Посочил е, че с оспорената заповед в оспорената й част е одобрено изменение на плана за регулация на вече урегулиран поземлен имот по реда на чл. 16 ЗУТ, по регулационен план одобрен с решение 696 по протокол 114 от 19.07.2007г. на Столичен общински съвет /СОС/, като с влизането в сила на този ПУП по чл. 16 ЗУТ Аквамарининвест ООД е придобило собственост върху новообразуваните имоти, които са урегулирани с плана по чл. 16 ЗУТ и които са определени като равностойни на ПИ, които са били тяхна собственост и са били отстъпени по реда на чл. 16 ал. 1 ЗУТ. Посочил е и че със заповед РА50 461 от 14.07.2016г. на главния архитект на СО е разрешено изработването на проект за изменение на ПРЗ за м. Малинова долина 1-ва, 2- ра, 3 та, 4 та, 5 та и 6 та част в териториалния обхват на ПУП, одобрен с решение 696 по протокол 114 от 19.07.2007г. на СОС, с цел попълване в кадастралната основа на имоти, възстановени с решения на ОСЗ Овча купел по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ в стари реални граници и отреждането на УПИ за тези имоти, като въз основа на тази заповед за разрешаване на изработването на проект за изменение на ПРЗ, одобрен за територията по чл. 16 ЗУТ, е издадена и оспорената в това производство заповед РА50 57 от 31.01.2020г. Приел е, че одобреният план по оспорената заповед в оспорената й част не е такъв по чл. 16 ЗУТ, съответно е неприложимо чл. 16 ал. 2 ЗУТ и възражението за нарушаването му е неоснователно. Достигнал е и до извод, че е нарушено изискването на чл. 115 ал. 1 и 2 ЗУТ, изискващо при одобряването на устройствени планове да се ползват данните от одобрената кадастрална карта, тъй като от доказателствата е установено, че по отношение на УПИ I 3819, от който е образуван новосъздадения УПИ III 3819 по оспорената заповед, не е била налице одобрена кадастрална карта, тъй като нанасянето на имот идентификатор 68134.1607.7083 е било отменено с влезнало в сила решение. Поради това е достигнал до извод, че в противоречие с изискването на чл. 115 ал. 1 и 2 ЗУТ, оспорената заповед в оспорената й част е издадена въз основа на неодобрена кадастрална карта. Приел е за ирелевантно към спора обстоятелството, че с издадена заповед РД 18 73 от 17.11.2021г., което е влезнала в сила, е нанесен отново имот идентификатор 68134.1607.7083, тъй като тази заповед е издадена след издаване на оспорената в това производство заповед. По тези съображения е приел, че оспорената заповед в оспорената й част е издадена в противоречие с материалния закон и я е отменил като е върнал преписката на административния орган за извършване на цялостна проверка за наличие на основанията по чл. 134 ал. 2 т. 2, 5 и 6 ЗУТ за изменение на плана за регулация по отношение на УПИ I 3819 и новообразувания УПИ III 3819. Решението е правилно като краен резултат, но по съображения различни от изложените в него. Неоснователно е възражението на касатора Аквамарининвест ООД за недопустимост на оспореното съдебно решение като постановено по недопустима жалба. Жалбоподателите пред първата инстанция се легитимират като собственици на имот пл. 50100 по к.л. 645 от помощен кадастрален план по ППЗСПЗЗ в качеството им на наследници на С. Младенова по представено удостоверение за наследници с решение 10091 от 19.02.2013г. на ОСЗ Овча Купел, издадено на основание чл. 18ж, 18з ППЗСПЗЗ, с което на тях като наследници на С. Младенова е възстановено правото на собственост в стари възстановими реални граници, което решение е придружено с удостоверение по чл. 13 ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ и скица. Съгласно чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ и чл. 14 ал. 1 ЗСПЗЗ влязлото в сила решение на Общинската служба по земеделие, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. От приетите по делото съдебно технически експертизи се установява безспорно, че имота на жалбоподателите в първата инстанция, за който те се легитимират с документ за собственост, попада в рамките на границите на съществувалия УПИ I 3819 и новообразувания от част от него УПИ III 3819 с оспорената заповед,т.е. по отношение на тях е налице условията по чл. 131 ал. 1 във връзка с ал. 2 т. 1 ЗУТ, а именно легитимират се като собственици на имот, засегнат непосредствено от предвижданията на одобрения с оспорената заповед в оспорената й част план. Другите наведени в тази връзка възражения на касатора Аквамаринонвест ООД досежно техните противопоставими права на собственост, произтичащи от техните титули за собственост нотариални актове и определянето на собственост върху новообразувани имоти по реда на чл. 16 ал. 5 ЗУТ във връзка с одобрения план по чл. 16 ЗУТ с решение 696 по протокол 114 от 19.07.2007г. на СОС са неотносими към настоящото производство в частност към преценката за допустимост на жалбата и наличието на предпоставките по чл. 131 ал. 1 вр. ал. 2 ЗУТ, тъй като са индиция за спор за собственост, който в съдебното административно производство не може да бъде разрешен. Наличието на противопоставими титули за собственост обаче не се отразява на установяванията на съда за наличието или не на предпоставките по чл. 131 ал. 1 вр. ал. 2 ЗУТ относно допустимостта на жалбите и определянето на кръга от заинтересовани лица при оспорването на одобряването на изменения на подробни устройствени планове. Във връзка с изложеното е правилен извода на пръвоинстанционния съд за допустимост на жалбата, по която е образувано съдебното производство. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 134а ал. 2 и ал. 2 ЗУТ /Нов ДВ бр. 13 от 07.02.2017г./ във връзка с чл. 16 ЗУТ и § 57 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Чл. 16 от ЗУТ регламентира урегулирането с подробен устройствен план на територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план, при което се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура публична собственост, т.е. регламентира първата регулация на неурегулирани територии. При проведена вече т.нар. първа регулация по чл. 16 ЗУТ, измененията на вече съществуващия и действащ план могат да се правят само въз основа на някои от основанията по чл. 134 ал. 2 ЗУТ, а самият план по чл. 16 ЗУТ не подлежи на изменение. Тази уредба е действаща до приемането на новия чл. 134а ЗУТ /ДВ бр. 13/2017г./, който вече допуска изменение на одобрения план по чл. 16 ЗУТ, но само при изрично визираните в тази разпоредба предпоставки. Съгласно новия чл. 134а ал. 1 ЗУТ при установяване на непълнота или грешка в кадастралната карта, послужила като основа за изработване на подробен устройствен план, заинтересуваните лица могат да правят искания за изменението му при условията и по реда на чл. 135 след влизане в сила на заповедите по чл. 54, ал. 4 и 5 от Закона за кадастъра и имотния регистър или след изменението на кадастралната карта, извършено на основание влязло в сила съдебно решение по чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър, а съгласно ал. 2 на тази разпоредба Изработването на проект за изменение на подробен устройствен план, одобрен на основание чл. 16, се възлага от кмета на общината в едномесечен срок от представянето от заинтересувани лица на влязло в сила съдебно решение по чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър или на комбинирана скица, издадена от службата по геодезия, картография и кадастър, с която се установява непълнота или грешка в кадастралната карта, послужила като основа за изработване на плана. Т.е. условията, при които по посочените разпоредби е допустимо изменението на одобрен и влезнал в сила план по чл. 16 ЗУТ са: представена комбинирана скица от СГКК, с която се установява непълнота или грешка в кадастралната карта, послужила като основа за изработване на плана или представянето на решение по чл. 54 ал. 2 ЗКИР, влезнало в сила, с което е разрешен спор за материално право относно нанасянето на имоти в кадастралната карта. В настоящия случай по отношение на оспорената заповед в оспорената й част тези условия не са изпълнени, тъй като не се установява нито констатирана непълнота или грешка в кадастралната карта със сезиране от заинтересовано лице, което да е представил комбинирана скица, нито пък е представено решение по чл. 54 ал. 2 ЗКИР за разрешен спор за материално право. Т.е. не са налице материално правните предпоставки по посочената разпоредба за одобряване на изменението на плана. Следва да се посочи и че не е спорно между страните, че административното производство е започнало със заповед РД50 461 от 14.07.2016г. на главния архитект на СО, с която на основание чл. 134 ал. 1 т. 1 и 2 във връзка с чл. 134 ал. 2 т. 5 и чл. 16 ЗУТ е разрешено изработването на проект за изменение на ПРЗ за м. Малинова долина 1-ва, 2- ра, 3 та, 4 та, 5 та и 6 та част в териториален обхват на ПУП, одобрен с решение 696 по протокол 114 от 19.07.2007г. на СОС с цел урегулиране на непопълнените имоти по реда на чл. 16 ЗУТ. Съгласно § 57 ПЗР на ЗИД на ЗУТ /ДВ бр. 13/2017г./ Започнатите производства по изработване и одобряване на устройствени планове и на техните изменения до влизането в сила на този закон се довършват по реда на този закон, а съгласно ал. 2 на този параграф За започнато производство по изработване и одобряване на устройствени планове или на техните изменения по ал. 1 се смята датата на допускане (разрешаване) или възлагане на изработването на съответния проект, т.е. били са налице условията за прилагане на чл. 134а ЗУТ, но само при установяване на предпоставките визирани в него за изменение на плана, които предвид гореизложеното не се установяват. Неоснователно е и възражението на касаторите за неправилно приложение на чл. 142 ал. 2 АПК. Съгласно ал. 1 на чл. 142 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Действително ал. 2 на чл. 142 АПК предвижда, че установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, но издадената много след издаване на оспорената в това производство нова заповед на началника на СГКК София за ново нанасяне на имот идентификатор 68134.1607.7083 в кадастралната карта, не е факт от категорията на чл. 142 ал. 2 ЗУТ, тъй като не може да промени изначалната липса при издаване на оспорената заповед на предпоставките по чл. 134а ал. 1 вр. ал. 2 ЗУТ, а именно установена непълнота и грешка в кадастралната карта или разрешен спор за материално право по чл. 54 ал. 2 ЗКИР. В случая разпоредбата на чл. 134а ЗУТ изисква изначално установено и влезнало в сила, т.е. устойчиво установена и отстранена непълнота или грешка в КК или разрешен спор за материално право, за да се пристъпи към изменение на план по чл. 16 ЗУТ, а не последващо такова. Да се приеме обратното означава да бъдат обърнати предпоставките, същите да се игнорират и да се допусне изменение на ПУП без наличието на установена непълнота и грешка в КК, която да бъде отстранена след това, което не е целта на закона в случая. Допуснатата възможност в чл. 134а ЗУТ за изменение на плана по чл. 16 ЗУТ е изключение, допустимо само при наличието на точно разписаните в разпоредбата предпоставки, които в случая не се установяват. По изложените съображения оспореното решение е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора са неоснователни претенциите на касаторите за присъждане на разноски. Искането на ответниците по касация Д. Димитров, П. Стоев, Р. Петрова, В. Савова, С. Василева, М. Мирчев в тази връзка като основателно и доказано, представени са доказателства за строени в настоящото производство следва да бъде уважено в претендирания размер, а именно в размер на 2200 лв. за представителство по касационната жалба на Главния архитект на СО и в същия размер за представителство срещу касационната жалба на Аквамарининвест ООД. Неоснователно е възражението на касатора Главния архитект на СО за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение, тъй като договореният размер от 2200 лв. не е много над минималния такъв от 1250 лв. по наредба 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство по дела по ЗУТ и е обоснован предвид това, че делото е с правна и фактическа сложност над средната.