Определение № 896 от 13.10.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Б отделение, постановено на 07.10.2009 год. по в.гр.дело № 308/2009 год., с което е оставено в сила решение от 03.07.2008 год. по гр.вдело № 10403/2007 год. на Софийския районен съд, 40 състав за признаване за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и по иск, предявен от Е. Н. Г., ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица], Л. Н. С., ЕГН [ЕГН],[населено място], ж.к.”К. с., бл.195, вх.Б, ап.34, В. А. М., ЕГН [ЕГН],[населено място], ж.к.”В.” бл.509, вх.А, ап.10, С. В. М., ЕГН [ЕГН],[населено място], ж.к.”В.” бл.509, вх.А, ап.10, Д. С. С., ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица], ап.12, П. Е. С., ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица], ап.12, Е. С. Т., ЕГН [ЕГН],[населено място], ж.к.”Н.” бл.140, вх.Д, ап.107, Б. П. Т., ЕГН [ЕГН],[населено място], ж.к.”Н.” бл.140, вх.Д, ап.107, А. И. Т., ЕГН [ЕГН],[населено място], бул.”Г. Д.” № 31, ап.53, Р. А. Р., ЕГН [ЕГН],[населено място], ж.к.”О. к.” бл.524, вх.В, ап.85, Е. И. Н., ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица], ап.13 и Д. М. Н., ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица], вх.А, ап.49, всички представлявани от адв.О. Д.,[населено място], [улица], ет.2, срещу В. Н. Ц., ЕГН [ЕГН],[населено място], кв.”Б.” бл.17, вх.Б, ап.33 и Ю. А. Д., ЕГН [ЕГН],[населено място], кв.”Б.” бл.17, вх.Б, ап.33, представлявани от адв.С. Л.,[населено място], [улица], че е погасено по давност на основание чл.67, ал.1 от Закона за собствеността закупеното от В. Н. Ц. и Ю. А. Д. с договор от 29.01.1996 год. по нот.акт № 186, том V, н.дело № 1023/1996 год., сключен с [фирма], право на строеж за апартамент № 1А на първи етаж на жилищна сграда в пацел І-19,20, кв.138 по плана на С., м.”З. Б-3”, със застроена площ от 89.88 кв.метра, състоящ се от дневна-столова, две спални и сервизни помещения, при граници: север-апартамент № 2А, изток-коридор, юг-стълбище, запад-улица, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата. Недоволни от въззивното решение са касаторите В. Н. Ц. и Ю. А. Д., представлявани от адвокат С. Г. Л. от С. адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК тъй като са приложени неправилно чл.67 ЗС и чл.110 и сл.ЗЗД, а точното приложение на закона /З. или ЗУТ/ считат, че е от съществено значение за развитието на правото. Прилагат две съдебни решения на Върховния съд и Върховния касационен съд. От ответниците по касация Е. Н. Г., Л. Н. С., В. А. М., С. В. М., Д. С. С., П. Е. С., Е. С. Т., Б. П. Т., А. И. Т., Р. А. Р., Е. И. Н., Д. М. Н., представлявани от адвокат О. А. Д. от С. адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Третото лице-помагач-[фирма] със седалище[населено място] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение разгледа касационната жалба и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че правото на строеж не е осъществено в обема и вида по договора от 14.11.1994 год., както и че сградата не е завършена в груб строеж тъй като сградата в имота на ответниците е изпълнена до третия жилищен етаж, без да са изградени останалите два етажа и не е поставен покривът съгласно § 4, т.46 ДР на ЗУТ. Отчетено е, че разрешението за строеж е от 13.08.1996 год., от когато съгласно чл.67 ЗС тече петгодишния давностен срок, изтекъл към 13.08.2001 год., към който момент е приложим ЗУТ, влязъл в сила на 31.03.2001 год. Направен е извод, че правото на строеж се е погасило по давност и за апартамент 1А на І-я етаж. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение по иск с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК/отм./ приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение. М. или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд. Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. М. или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос. М. или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Представените решения касаят различна фактическа обстановка: Решение № 111 от 20.02.1992 год. на ІV гражданско отделение на Върховния съд е свързано с приложението на чл.67, ал.1 ЗС и погасителната давност на правото да се надстрои етаж върху съществуваща чужда сграда, която следва да се пристрои и разшири съобразно одобрения архитектурен план, започва да тече от момента, когато се създаде обективна възможност за одобряването на етажа. Решение № 102 от 30.12.2005 год. по гр.дело № 1037/2004 год. на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд е постановено по иск с правна квалификация чл.55, ал.1 ЗЗД. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение