Решение № 12460 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9725/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Пи и Ен Ничеви ООД, чрез адв. Д. Каменова срещу Решение 25133 от 23.07.2025 г. по адм. дело 1741/2025 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р - 22221024001410-091-001 от 21.10.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 15 от 08.01.2025 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът не е разгледал доказателствата, по отделно и в тяхната съвкупност, като е възприел установените от приходните органи факти безрезервно, нарушил е правилата за разпределение на доказателствената тежест, не е обсъдил всички твърдения и възражения на ревизираното лице, не се е произнесъл по валидността на процесния РА, в решението липсват собствени фактически установявания и мотиви. Изразява становище за формиран в нарушение на материалния закон ЗКПО извод на АССГ за законосъобразност на РА, като твърди, че от събраните доказателства се установява фактическото извършване на процесните услуги, поради което разходите по фактурите се явяват документално обосновани. Иска отмяната на решението със законните последици. Претендира разноски. Ответникът директорът на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Михайлова, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени наведените в нея касационни основания, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението се явява неблагоприятно, в срок. Разгледана по същество е неоснователна. Пред АССГ е оспорен РА Р - 22221024001410-091-001 от 21.10.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 15 от 08.01.2025 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП относно установени спрямо Пи и Ен Ничеви ООД допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 23 422,00 лева и лихви за забава в размер на 7 710,33 лева за д.п. 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. Първоинстанционният съд е развил съображения, че ЗВР, РД и РА са подписани с валиден КЕП и РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената писмена форма по чл.120, ал. 2 ДОПК, при правилно прилагане на материалния закон. Приел е, че са налице основанията по чл. 26, т. 2 ЗКПО вр. чл. 16, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 и чл. 10, ал. 4 вр. ал. 1 ЗКПО за извършеното увеличение на ФР за процесните 2019 г. 2022 г. вкл. Според съда е установено по категоричен начин, че от страна на РЛ са начислявани възнаграждения за услуги по описаните подробно в РД и в РА фактури, без те да са реално осъществени, поради което разходите по тях не могат да бъдат признати за данъчни цели. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените от касационния жалбоподател отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и настоящият съдебен акт препраща към мотивите, изложени в първоинстанционното решение съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. На първо място, не са налице допуснати от АССГ съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Решението отговаря на изискванията по чл.172 а АПК. При постановяването му съдът е направил собствени фактически установявания, разгледал е обстойно събраните в хода на ревизията доказателства, включително и заключението по съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ) и е формирал обоснован и правилен извод за материална законосъобразност на оспорения РА. Несподелими са твърденията на касатора за неправилно разпределена от съда доказателствена тежест и за безкритично възприемане на фактите, установени от приходните органи в рамките на ревизионното производство. С разпореждане от 06.03.2025 г. съдът е конституирал страните по делото, насрочил е същото в открито съдебно заседание, като е указал на ревизираното лице като жалбоподател да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни последици, да представи доказателства, включително и да поиска допускането на ССчЕ. С определение от 09.05.2025 г. съдът се е произнесъл по доказателствените искания на оспорващия. Непроизнасянето от страна на АССГ по искането за изключване като доказателства по делото на ПИНП, касаещи насрещни проверки, извършени след приключване на срока на ревизията, не води до неправилност на съдебния акт. В решението са изложени съображения за спорния предмет, като са обсъдени всички писмени документи, представени от доставчиците на РЛ, включително и тези, приобщени към ревизионната преписка с ПИНП от 16.09., 25.09 и 26.09.2024 г. Изключването и игнорирането им от решаващия съд би довело до нарушаване правото на защита на РЛ, доколкото тези писмени документи са свързани с установяване на твърдения от оспорващия положителен факт, че процесните услуги са действително осъществени и разходите по спорните фактури следва да бъдат признати като документално обосновани. По отношение на довода на касатора, че съдът се е произнесъл по валидност на РА, който не е предмет на спора, същият се явява неоснователен. Действително е допусната техническа грешка при изписване на РА на стр.5 от решението, но е установено от приложените доказателства по ревизионната преписка, че както РА, така и ЗВР и РД са подписани с валиден КЕП от сочените в актовете служители на ТД на НАП София, до какъвто обоснован извод е достигнал АССГ. На следващо място, при постановяване на съдебния акт правилно е приложен материалният закон и изводът за материална законосъобразност на РА се подкрепя от събраните по делото доказателства. Правилно е приел АССГ, че съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Според чл. 10, ал. 1 ЗКПО разходът следва да е документално обоснован с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция, а според ал. 2 счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Чл. 6, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството изисква първичният счетоводен документ да съдържа предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. От друга страна , съгласно чл. 10, ал. 4, изр. второ ЗКПО, липсата на фискална касова бележка от фискално устройство е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели. Обосновано съдът е приел, че контрагентите на РЛ нямат регистрирани в НАП фискални устройства, а ако са били налични такива, то регистрацията им не е налице към периодите на издаване на спорните фактури. Акцентирал е, че при положение, че няма изградена връзка с НАП, няма как наличните по делото копия на фискални касови бележки да бъдат ценени. В допълнение следва да се посочи, че дори и да не е налице основанието по чл.10, ал. 4 ЗКПО, то другото основание за непризнаване на разходите по спорните фактури по чл.26, т. 2 вр. чл.10, ал. 1 и чл.16, ал. 2, т. 4 ЗКПО е налице. В тази връзка АССГ е разгледал съдържанието на всички приобщени частни писмени документи - договори, приемо-предавателни протоколи и съответните фактури, касаещи доставките от Балвина ЕООД, Видис Тех ЕООД, Деликт прим ЕООД, Ранала прим ЕООД, Назон 2020 ЕООД, Дакта ЕООД, Димента ЕООД, Зет Контакс ЕООД. Правилно съдът е заключил, че липсват достатъчно инвидуализиращи данни за вида и предмета на съответните услуги, респ. за изпълнението на същите и предаване на резултата от доставчиците на възложителя. Наличието на приемо-предавателен протокол, в който общо е записано, че съответната услуга е изпълнена, не изпълва изискването за конкретизация на същата. Както правилно е посочил АССГ, фактът на реално осъществени доставки е от съществено значение както за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, така и за признаването на разходи за дейността. След като от писмените документи не може да се установи видът на услугите, дължимият резултат и отделните компоненти за формиране на договорената цена, то разходите по спорните фактури не са документално обосновани според чл.10, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО и не следва да бъдат признати. В този смисъл при издаването на РА са налице основанията по чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО за увеличение на СчФР с непризнаване на разходите по процесните фактури и до формиране на допълнителни задължения за корпоративен данък за д.п.2019 г. 2022 г. по отношение на РЛ. По така изложените съображения, като е достигнал до извода за законосъобразност на процесния РА, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 700 лева за касационното производство с оглед материалния интерес по делото, като размерът му е определен съобразно конкретната процесуална активност на ответника, а именно липса на представени писмен отговор по касационната жалба, изразено устно становище по съществото на спора в касационното производство, липсата на фактическа и правна сложност на спора, като се съобрази и Решение по дело С - 438/22 на Съда на ЕС.