Определение № 2080 от 22.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1826/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – София – град и Административен съд – Благоевград относно местно компетентния съд, който следва да разглежда жалбата на А. Деншчик,ЛНЧ: [номер],като майка и законен представител на детето К. Деншчик,ЛНЧ: [номер] от [населено място],[улица] против Заповед № ЗСПД/Д-Е –Р/3557 от 24.10.2023г на директора на ДСП-Разлог е Административен съд – Благоевград. Жалбата е подадена на 06.11.2023 г. чрез административния орган и е адресирана до Административен съд – Благоевград, където е образувано адм. дело № 1063/2023 г. по описа на същия съд. С Определение № 2172 от 17.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1063/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, на основание чл. 135, ал. 1 и 2 от АПК е прекратено производството по делото, като същото е изпратено по подсъдност на приетия за компетентен съд по правилата на чл. 133 от АПК – Административен съд – София град. С Определение № 1710 от 15.02.2024 г. по адм. дело № 11545/2023 г., Административен съд – София град намира, че не е местно компетентен да разгледа спора, поради което изпраща делото на Върховния административен съд за определяне на местно компетентния съд. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото и актовете на съдилищата по спора за подсъдност и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, прие за установено следното: Жалбоподателката е лице, на което е предоставена временна закрила. Единственият известен и предоставен по делото адрес е този, посочен в нейната регистрационна карта, издадена от Държавната агенция за бежанците, а именно настоящият й адрес в [населено място]. Не са събрани доказателства за наличие на постоянен адрес. Първоначалната редакция на АПК от 2006 г., уреждаше местната подсъдност, съобразявайки се само с района, в който е седалището на органа, издал оспорения административен акт. Последващите изменения на тези разпоредбите, обаче, са в насока съдебните спорове да се разглеждат по постоянния или настоящия адрес, или седалището на жалбоподателя, с цел удобство на гражданите, а не на администрацията. Макар в настоящата редакция на чл. 133, ал. 1 от АПК да не присъства настоящия адрес като критерий за подсъдността, в конкретния казус той е единственият наличен такъв, а освен това съвпада със седалището на органа, който е издал оспорения административен акт.От друга страна следва да се държи сметка и на §1 т.5 б.ж от ДР на ЗЗДет досежно “други обстоятелства,имащи отношение към дедето”,включени в понятието най-добър интерес на детето и като се вземе предвид,че в случая се касае за отказ по ЗСПД,то образуваното производство следва да се разгледа от най-близкия съд по настоящ адрес на детето и законния му представител,вписан в регистрационната карта съгл.чл.44 ал.1 т.11 ЗУБ-а именно АС-Благоевград. По изложените съображения местно компетентен да разгледа жалбата се явява Административен съд – Благоевград, поради което по повдигнатия спор за подсъдност делото следва да бъде изпратено за разглеждане на този съд. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК Върховният административен съд - шесто отделение