Определение № 1356 от 29.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 707/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Й. Т. против въззивно решение № 644 от 21.04.2012 г. по гр. дело № 684/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 46 от 24.01.2012 г. по гр. дело № 213/2011 г. на Асеновградски районен съд за отхвърляне иска на жалбоподателя против Е. В. Т. и Блага И. Б. за обявяване нищожността на саморъчно завещание направено от Е. И. Т. в полза на В. Й. Т. до размер на 1/2 идеална част по отношение на недвижими имоти подробно описани в диспозитива на решението, поради противоречие със закона и липса на годен предмет и за отмяна на НА № 110, том VІІ, рег. № 7306, дело № 1242/2008г. и НА № 147, том VІІІ, рег. № 8464, дело № 1458/2008 г. на нотариус К. до размер на 1/2 идеална част и за отхвърляне на иска против Блага И. Б. за отстъпване собствеността и предаване владението на 1/2 идеална част на недвижими имоти подробно описани в диспозитива на решението. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е прието, че оспореното саморъчно завещание не съдържа клауза за гледане и поради това не е нищожно - приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответниците Е. В. Т. и Блага И. Б. не са представили писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 42 ЗН намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа изведен правен въпрос от значение за изхода на делото като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, което препятства възможността за селектиране на касационната жалба в хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Дали оспореното завещателно разпореждане е загубило безвъзмездния си характер с възложено задължение за гледане е въпрос на тълкуване на същото, а въпрос дали съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 20 ЗЗД няма. В този смисъл твърденията за противоречие на обжалваното решение с представена съдебна практика, при липса на изведен правен въпрос, касаят правилността на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, предмет на касационно разглеждане на спора по същество. Предвид изложеното не се установява основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на трето г. о.