Определение № 354 от 09.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 322/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във връзка с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба от адвокат И процесуален представител на Л. В. К., против определение №813/09.3.2010 г. по гр.д. №266/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о. Обстоятелствата по делото са следните: С разпореждане №32065/17.11.2009 г. по гр.д. №12151/2009 г. Варненският районен съд, VІІ-ми състав, е отхвърлил заявление, вх. №22177/13.11.2009 г., депозирано от Л. В. К., с искане за издаване на заповед за по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист, като неоснователно като е прието, че съдът не се произнася по основателността на заявлението предвид липсата на възможност за отстраняване на констатиране от съда нередовности. Срещу горепосоченото разпореждане е подадена частна жалба, въз основа на която е образувано ч.гр.д. №266/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд. С определение №587/17.02.2010 г. по посоченото дело производството по делото е оставено без движение и е указано на частния жалбоподател да довнесе по сметката на съда държавна такса в размер на 490,80 лева. С определение №813/09.3.2010 г. въззивният съд е върнал въззивната частна жалба и е прекратил производството по делото, поради неизпълнение указанията от 17.02.2010 г. Съдът е приел, че невнасянето на указаната държавна такса е основание за връщане на частната жалба, като са изложени съображения, че същата се дължи по силата на чл.12, ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с ПМС №38 от 27.02.2008 г. /Обн. ДВ. бр.22 от 28 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.50 от 30 Май 2008г./, - в сила от 01.3.2008 г. Предвид посочената разпоредба от Тарифата съдът е стигнал до извод, че дължимата по частната жалба такса е в размер на 2% от данъчната оценка на имота. Срещу определение №813/09.3.2010 г. на въззивната инстанция е подадена частна жалба от адв. И процесуален представител на Л. В. К., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че окръжният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.12, ал.2 от горепосочената тарифа, като не се е съобразил с разпоредбите на чл.69, ал.1, т.3 и чл.71, ал.2 ГПК Моли се за отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна. Определението за Варненския окръжен съд е неправилно. Необосновано въззивната инстанция е стигнала до извод, че в случая частния въззивен жалбоподател е следвало да внесе по частната въззивна жалба държавна такса по чл.12, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. След като първоинстанционният съд не се е произнесъл по същество по заявлението по чл.418, във връзка с чл.417 ГПК, поради констатирани процесуални недостатъци, приложима е разпоредбата на чл.19 от посочената тарифа. Ето защо дължимата държавна такса за въззивното производство е 15 лева. Като е приел, че таксата е в размер различен от посочения/ в случая по-голям/ Варненският окръжен съд е постановил неправилно определение. Останалите въпроси, визирани в частната жалба до ВКС, следва да се решат от въззивната инстанция при разглеждане на частната въззивна жалба по същество. Ето защо частната жалба следва да бъде уважена, обжалваното определение – отменено, а делото върнато на Варненския окръжен съд за продължава на съдопроизводството, съобразно мотивите към настоящото решение. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,