Определение № 9356 от 06.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6124/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Административен ръководител - председател на Апелативен съд - Велико Търново срещу определение №153/30.01.2024 г. /съгласно молба за уточняване на частната жалба/ по адм. дело № 292/2023 г. на Административен съд - Търговище в частта, с която Апелативен съд - Велико Търново е осъден да заплати 10 лева разноски по далото на К. Г. Т.. С разпореждане по вх. №4691/22.03.2024 г. от 28.03.2024 г. на председателя на пето отделение е изпратена по компетентност на Административен съд - Търговище частната жалба с характер на искане за изменение на определението в частта за разноските, за произнасяне на реда на чл.248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 АПК. Административен съд - Търговище се е произнесъл по изпратената му частна жалба с характер на искане по чл.248 ГПК с определение № 616/09.05.2024 г. по адм. дело №292/2023 г. Постъпила е частна жалба от К. Г. Т. срещу частта от определение № 616/09.05.2024 г. по адм. дело №292/2023 г. на Административен съд - Търговище, с което е изменено определение №153/30.01.2024 г по същото дело в частта за разноските, като е отменено определение №153/30.01.2024 г. в частта, с която Апелативен съд - Велико Търново е осъден да заплати на К. Г. Т. разноски по делото в размер на 10 лева. Частният жалбоподател твърди, че определението е недопустимо и неправилно с наченки -за нищожност, иска отмяната му, уважаване на искането му за присъждане разноски пред първата инстанция. Същият представя и списък за разноските пред ВАС - заплатена държавна такса в размер на 30 лева, в който претендира присъждането им. Ответникът по частната жалба на Т. - Административен ръководител - председател на Апелативен съд - Велико Търново, в писмен отговор взима становище за неоснователност на частната жалба. Настоящият съдебен състав намира, че при така описаната хронология на администриране на делото, към настоящия момент е сезиран валидно единствено с частната жалба на К. Г. Т., тъй като по другата частна жалба с характер на искане по чл.248 ГПК вече се е произнесъл АС - Търговище. Частната жалба на Т. е допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови определението в частта, с която е изменено определение №153/30.01.2024 г по същото дело в частта за разноските, като е отменено определение №153/30.01.2024 г. в частта, с която Апелативен съд - Велико Търново е осъден да заплати на К. Г. Т. разноски по делото в размер на 10 лева, АС е изложил мотиви за недължимост на разноски от ответника поради прекратяване на производството на основание чл.159, ал.1, т.4 АПК. АС е изложил и мотиви, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Определението е валидно, допустимо и правилно в тази си част. Производството по делото е прекратено с влязлото в сила в прекратителната си част определение №153/30.01.2024 г. поради липса на правен интерес за жалбоподателя да оспорва изцяло положителното за него решение за предоставяне на достъп до обществена информация № 1/26.10.2023 г. на административния ръководител - председател на Апелативен съд - Велико Търново, постановено по заявление от 23.10.2023 г. на Т.. В тази хипотеза липсва възможност за присъждане на разноски за жалбоподателя, както правилно е отбелязал АС, тъй като е налице единствено хипотезата на чл.143, ал.3 АПК, в която само ответникът има право на разноски. Не е налице хипотезата на чл.143, ал.2 АПК, тъй като задълженият субект по ЗДОИ се е произнесъл в срока за произнасяне по чл.28, ал.1 ЗДОИ и не е бил формиран мълчалив отказ, преди изричното позитивно произнасяне. Заявеният в жалбата спор по изпълнение на част от позитивното решение не сочи на порок на обжалвания акт по ЗДОИ и не може да бъде решаван по реда на оспорването на решението по ЗДОИ. Обоснована е преценката на АС, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото от оспорващия. Доводите на частния жалбоподател са свързани с твърдяно от него неправилно конституирана на страните по делото, което не отговаря на съдържанието на определение №110/18.01.2024 година, с което правилно и в съответствие с чл.153, ал.1 АПК са конституирани като страни оспорващият и задълженият субект по ЗДОИ - издател на акта - Административен ръководител - председател на Апелативен съд - Велико Търново. Неясни са оплакванията в частната жалба, свързани с разпоредбите, уреждащи участието на прокурора в административния процес. Правомощията на прокурора по чл.16 АПК не водят до задължение на АС да го конституира като страна в настоящето първоинстанционно производство, в което участието му не е задължително. Не на последно място между участието на прокурора в административния процес и дължимостта или недължимостта на разноски на оспорващия от ответника няма връзка. Предвид изложеното определението следва да бъде оставено в сила в обжалваната си част, а с оглед изхода на спора пред ВАС липсва възможност за присъждане на претендираните от частния жалбоподател разноски за заплатена държавна такса за производството пред ВАС. Воден от горното и на основание чл. чл.236 АПК вр. чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение