Определение № 363 от 28.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 193/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място], подадена чрез пълномощника- адв. М. Д. срещу определение № 315 от 1.02.2011 г. по ч.гр.д. № 125/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу разпореждане на Варненския районен съд, с което е оставено без уважение искането за обезсилване на заповед за изпълнение на парично вземане и е прекратено производството по делото. В писмения отговор на частната жалба ответната страна- [община] изразява становище, че частната жалба е недопустима, евентуално неоснователна. По подадената частна жалба Върхавният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима. Определението е от категорията на тези по чл.274, ал.1, т.2 ГПК и като постановено за първи път от въззивна инстанция обосновава извода, че допустимостта на производството пред касационния съд не е обвързано от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е прието, че разпореждането на Варненския районен съд, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя да бъде обезсилена издадената по заявление на [община] заповед за незабавно изпълнение на парично вземане, не е от категорията на определенията, по отношение на които законодателят е предвидил изричната им обжалваемост, като същевременно не попада в обхвата на тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Обжалваното определение е правилно. Приетото от окръжния съд, че определение, с което не е уважено искане за обезсилване на заповед за изпълнение по чл.415, ал.2 ГПК, нито прегражда по-нататъшното развитие на заповедното производство, нито е предвидена възможност за обжалването му по см. на чл.274, ал.1, т.1 и 2 ГПК, като предпоставка за разглеждане на частната жалба по същество е правилно. По отношение на частните жалби се прилагат общите правила за обжалваемост на определението, посочени в чл.274, ал.1 ГПК. Разпореждането на първоинстанционния съд не прегражда развитието на производството, нито законодателят е предвидил възможност за неговото самостоятелно обжалване. Следователно подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима, като правилно е прието в обжалваното определение. Предвид изложеното обжалваното определение ще следва да се потвърди. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение