Решение № 7362 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4640/2025 г.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по две касационни жалби, съответно на „А1 България“ ЕАД и на "Йеттел България" ЕАД, против решение № 211 от 14.02.2025 г., постановено по адм. дело № 816/2024 г. по описа на Административен съд София-област, в съответните неблагоприятни за страните части, с които са отхвърлени жалбите на дружествата срещу решение № 634/ 13.06.2024г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-863/2022г. Касаторът „А1 България“ ЕАД, представлявано от главния изпълнителен директор А. Димитров, и изпълнителния директор М. Маркоски, чрез упълномощения представител адвокат П. Велчев, релевира доводи за неправилност на решението в частта, с която е отхвърлена неговата жалба срещу решение № 634/ 13.06.2024г. на КЗК по преписка № КЗК-863/2022г. Счита решението за неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, по които претендира отмяната му. Алтернативно поддържа искане, в случай че касационната инстанция намери за основателни релевираните доводи за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт, да върне делото за ново произнасяне от друг съдебен състав на Административен съд София-област, с указания по правилното приложение на материалния закон. В съдебно заседание този касатор се представлява от адвокат К. Жечева, която поддържа жалбата по наведените в нея доводи и отправя искане за нейното уважаване. Поддържа и становище за основателност на касационната жалба на "Йеттел България" ЕАД. Претендира разноски. Касаторът "Йеттел България" ЕАД, представлявано от изпълнителните директори Д. Кинг и М. Слачик, чрез пълномощника адвокат Х. Нихризов, също релевира доводи за неправилност на атакуваното решение в отхвърлителната му част по отношение на жалбата на това дружество срещу посочения акт на КЗК. Развива аналогични доводи за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, по които претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора, с който да се отмени решението, постановено от КЗК по преписка № КЗК/863/2022 г. и същата се върне за ново произнасяне. Направено е искане за присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание този касатор се представлява от упълномощения адвокат Х. Нихризов, който поддържа жалбата по релевираните в нея доводи, поддържа отправените искания до касационната инстанция, като същевременно представя като писмено доказателство решение № 383/ 17.12.2025г. на КРС за приемане на резултатите от приключило обществено обсъждане на проект на решение за определяне, анализ и оценка на пазара на едро на локален достъп в определено местоположение и за изпращане на проекта на Европейската комисия и Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения. Ответникът – Комисия за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. Манолов изразява становище за неоснователност на двете касационни жалби. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита. Ответниците - „Словения Броудбанд“ С.а.р.л., Люксембург и "Вива Корпорейт България" ЕООД, чрез пълномощника адвокат П. Йотов, оспорват двете касационни жалби. В депозиран писмен отговор и по двете касационни жалби се излагат съображения за тяхната неоснователност. Отправено е искане обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, както и да бъдат присъдени разноските за касационната инстанция. Ответникът - П. И. Г., заинтересована страна пред КЗК и АССО, не е изразил становище по касационните жалби. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като обсъди наведените касационни основания и доводите на страните във връзка с тях, на основание чл. 218 от АПК намира касационните жалби за допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, имащи право и интерес от обжалването. Разгледани по същество, същите са и неоснователни. С обжалваното решение на АССО са отхвърлени жалбите на „А1 България“ ЕАД и "Йеттел България" ЕАД срещу решение № 634/ 13.06.2024г. на КЗК по преписка № КЗК-863/2022г. За да постанови този резултат, първостепенният съд е възприел изцяло установената от Комисията фактическа обстановка, като е споделил и правните изводи, които Комисията е извела въз основа на нея. При постановяването на този резултат, преди всичко съдът е счел за неоснователно поддържаното възражение и от двамата жалбоподатели за допуснато от КЗК нарушение на административно производствените правила, изразяващо се в отказ да бъдат обединени производствата по преписка № КЗК/863/2022г., по която е постановено процесното решение, и преписки №№ КЗК/128/2023г. и КЗК/1090/2023г. Основното изложено съображение в тази връзка е липсата на идентитет в предмета на оспорване, а така също и предвидените различни административно- производствени правила за последните две производства, от една страна, и производството по процесната преписка, от друга. По съществото на спора, АССО е намерил за правилни и обосновани изводите на КЗК, че оценяваната операция, по силата на която "Вива Корпорейт България" ЕООД придобива пряк едноличен контрол върху "Булсатком" ЕООД, не води до осъществяване на концентрация между предприятия по смисъла на чл.22, ал.1, т.2 ЗЗК и не е налице нарушение на задължението по чл.24, ал.1 ЗЗК. Административният съд е споделил и извода на Комисията, че що се отнася до Словения Броудбанд С.а.р.л., то отношенията между "Булсатком" ЕООД и дружествата, част от икономическата група на Словения Броудбанд С.а.р.л., имат чисто финансов характер, като не са налице условия, които да дават възможност на предоставящото заем предприятие за контрол над Булсатком Инвестмънт Лимитид /в администрация/ или върху дейността на "Булсатком" ЕООД. Решението е правилно. Неоснователни са поддържаните оплаквания срещу изводите на съда, че са били налице предпоставки за обединяване за съвместно разглеждане и постановяване на общо решение по горепосочените преписки. Правилна е преценката, че не е следвало производството по процесната преписка да бъде обединено с производствата по преписка № КЗК/128/2023г. /касаеща две отделни сделки за придобиване на активи /фиксирана мрежа и мобилни кули на Булсатком ЕООД/ и преписка № КЗК/1090/2023г. /касаеща придобиване от "Юнайтед Груп България" ЕООД на едноличен контрол върху "Вива Корпорейт България" ЕООД и върху контролираните от последното дружества/. В синтезирани мотиви следва да се отбележи, че процесната преписка и горепосочените две други преписки имат различен предмет, частично различни страни и са подчинени на различни процедурни правила. Отделно от това, от съществено значение е, че към настоящия момент както постановеното по преписка № КЗК/1090/2023г. решение № 114/01.02.2024г., така и постановеното по преписка № КЗК/128/2023г. решение № 1252/30.11.2023г. са влезли в сила, след осъществен съдебен контрол на две инстанции. Последователно поддържаното оплакване за обсъжданото и понастоящем нарушение е бил разгледан от съдилищата, които не са намерили основания да споделят тезата за допуснато нарушение от категорията на съществените. Въз основа на данните по делото, настоящият състав не намира основания да възприеме друг подход. Правилен е и изводът на административния съд, че придобиването на Булсатком от "Вива Корпорейт България" ЕООД не представлява концентрация между предприятия. Макар и по частично различни съображения, настоящият състав споделя извода на КЗК, а впоследствие и на АССО, че операцията, по силата на която "Вива корпорейт България" ЕООД придобива пряк едноличен контрол върху "Булсатком" ЕООД, не води до осъществяване на концентрация между предприятия по смисъла на чл.22, ал.1, т.2 ЗЗК. Предвид характера на производството, на изследване е подлежал факта дали чрез самата сделка се извършва промяна в контрола на трайна основа. Отговорът на този въпрос е отрицателен и той се основава на приобщените по преписката доказателства, които са възпроизведени в акта на КЗК и в обжалваното решение, поради което не се налага тяхното преповтаряне. Както КЗК, така и АССО, са извършвали анализ на обстоятелството дали физическото лице С. Р. следва да се приравни на "предприятие" по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗЗК, което попада извън предмета на спора. По принцип, за да се приеме, че придобиването на контрол от физическо лице води до трайна промяна в структурата на засегнатите предприятия, то физическото лице трябва да контролира поне едно друго предприятие или да осъществява самостоятелно други стопански дейности. В този смисъл е разпоредбата на параграф 12, предложение трето от Консолидираното юрисдикционно известие на Комисията съгласно Регламент (EО) № 139/2004 на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия /Юрисдикционното известие/, както следва: „Счита се, че придобиването на контрол от физически лица води до трайна промяна в структурата на заинтересованите предприятия, ако тези физически лица извършват икономически дейности за своя сметка или ако контролират най-малко едно друго предприятие“. В случая, въпреки установената свързаност на физическото лице С. Р. с различни дружества, същият не е притежавал контрол върху тяхната дейност, разбиран като възможност да налага решения за тяхното управление или развитие. В касационните жалби са изложени аналогични оплаквания срещу правилността на изводите на съда, с които е споделена тезата на Комисията, че оценяваната операция, по силата на която "Вива Корпорейт България" ЕООД придобива пряк едноличен контрол върху "Булсатком" ЕООД, не води до придобиване на контрол върху това дружество от страна на Словения Броудбанд С.а.р.л. Оплакванията са неоснователни, поради следното: Правилно е установено от решаващия състав, че финансирането на операцията по придобиване капитала на Булсатком Инвестмънт Лимитед, Великобритания, респективно на "Булсатком" ЕООД, е осигурено от икономическата група на Словения Броудбанд С.а.р.л., посредством сключен договор за заем, във връзка с който е сключен договор за залог на дялове между С. Д. Р., "Юнайтед груп Активитис" ЕООД и Вива Корпорейт С.а.р.л. Анализирайки съдържанието на Споразумение за покупко- продажба от 31.08.2022г., Главно споразумение за продажба на дълг, договор за заем, Петото изменено и препотвърдено споразумение за заем, Договора за междуфирмен заем, Акта за присъединяване и Договора за залог на дялове /означени така в явната версия на акта на Комисията, респективно в съдебното решение/, съдът е достигнал до обоснования извод, че с тези договорености се уреждат финансовите взаимоотношения между страните във връзка с отпуснатия заем и в тях не се съдържат клаузи, които да предоставят възможност на заемодателя да упражнява контрол върху дейността на "Булсатком" ЕООД. В тази връзка, противно на поддържаното от касаторите, настоящият състав споделя разбирането на първостепенния съд, че наличието на сключен договор за залог върху дялове не налага друг извод, тъй като изпълнението по договора за заем не зависи от волята на заложния кредитор. Не е налице де юре контрол върху дейността на "Булсатком" ЕООД. Контролът се определя от чл.22, ал.3 ЗЗК като възможност за упражняване на решаващо влияние върху предприятие. Параграф 18 от Консолидираното юрисдикционно известие на ЕК предвижда възможност контрол да се придобие и въз основа на договор, но следва с него: 1/ да се прехвърля контрол върху управлението и ресурсите, както и 2/ да е с много голяма продължителност /обикновено без възможност за ранно прекратяване от страната, която предоставя договорните права/. Видно от процесния договор за заем, същият не предоставя на заемодателя каквито ида било средства за контрол върху управлението, вземането на решения или ресурсите на "Булсатком" ЕООД, "Вива Корпорейт България" ЕООД и Вива Корпорейт С.а.р.л., както основателно поддържат ответниците. При това, съгласно т.4.1. от договора, предоставеният заем подлежи на връщане при поискване след първата годишнина от договора с 30- дневно предизвестие, поради което договорът не е и с голяма продължителност. Не могат да бъдат подкрепени и настоятелно поддържаните възражения на касаторите, за упражнен де факто контрол от страна на Словения Броудбанд С.а.р.л. чрез еднолично притежаваното от него "Виваком България" ЕАД. Основателно ответниците се позовават на пар.20 от Консолидираното юрисдикционно известие на ЕК, според който "При изключителни обстоятелства, дадено състояние на икономическа зависимост може да доведе до контрол на основа de facto, ако например важни дългосрочни споразумения за доставки или кредити, предоставяни от доставчиците или клиентите, съчетани със структурни връзка, дават права с решаващо влияние". Налага се извод за основателност на поддържаната от ответниците теза, че наличието на икономическа зависимост само по себе си не е достатъчно, за да е налице de facto контрол, а е необходимо да са налице изключителни обстоятелства, дългасрочност на споразуменията и структурни връзки между въпросните предприятия, които не са налице в разглеждания случай. В заключение по този аспект от спора, настоящият състав приема за правилен извода на първостепенния съд, че настъпилите на по- късен етап промени в собствеността на отделни активи, притежавани от "Булсатком" ЕООД, а също и в собствеността на "Вива Корпорейт България" ЕООД, съответно "Булсатком" ЕООД, са в потвърждение на извода, че контролът върху тези активи и предприятия не е прехвърлен при финансирането на сделката, а на по- късен етап, което е довело и до необходимостта от сключването на последващите сделки, предмет на производствата по посочените по- горе преписки № КЗК-128/2023г. и № КЗК-1090/2023г. В този контекст следва да бъде обсъден и довода на касатора "Йеттел България" ЕАД за относимост към спора по настоящото дело на Решение № 383/17.12.2025г. на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с което са приети резултатите от приключило обществено обсъждане на проект на решение за определяне, анализ и оценка на пазара на едро на локален достъп в определено местоположение и за изпращане на проекта на Европейската комисия и Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения. На съда е служебно известно, че това решение е представено с аналогични доводи за относимост и по адм.д. № 4641/2025г. по описа на ВАС, четвърто отделение. В постановеното решение № 1878/18.02.2026г. по делото актът на КРС е обсъден като неотносим съм спора. Настоящият състав достигна до аналогичен извод за неотносимост на акта на КРК към спорните отношения, по сходни съображения. Решение № 383 от 17.12.2025 г. на КРС е постановено в различен регулаторен контекст, а именно във връзка с приемането на резултатите от проведено обществено обсъждане на проект на решение за определяне, анализ и оценка на пазара на едро на локален достъп в определено местоположение, открит с Решение № 316 от 23.10.2025 г. на КРС, поради което и предметът, целите и правната рамка на това решение са неотносими към предмета на настоящото производство. При липсата на касационни основания за отмяна, решението на АССО следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора, претенциите на ответниците за присъждане на разноски за касационното производство са основателни, съобразно правилото на чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.228 от АПК. На КЗК, защитавана в касационното производство от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 204.50 евро. Ответната страна "Вива Корпорейт България" ЕООД, чрез пълномощника адв. П. Йотов, претендира присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 4500 евро. Ответната страна Словения Броудбанд С.а.р.л., Люксембург, също представлявана от адв. П. Йотов, претендира присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 3 750 евро. Съдът прецени направените от упалномощените представители на касационните жалбоподатели възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждения, претендирани от двамата ответници, и намери същите за основателни, с оглед пълния идентите на осъщественото процесуално представителство по отношение на двете дружества. Сумата на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде намалена на 3 000 евро по отношение на "Вива Корпорейт България" ЕООД, а по отношение на Словения Броудбанд С.а.р.л., Люксембург- на 2 250 евро които се явяват справедливо обезщетение, съответно на обема на работата на процесуалния представител, извършена от пълномощника по отношение на всеки от ответниците. Разноските следва да бъдат заплатени съразмерно /по равно/ от двамата касатори. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,22/ 18.02.2025г. по адм.д. № 12051/2024г. Постановеният от първостепенния съд и обжалван пред настоящата инстанция правен резултат е в съответствие с изхода от развилите се съдебни и административни производства.