Определение № 172 от 04.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Е. М. Н. против решение № 182/16.04.2010 г., постановено по гр.д. № 100/2010 г. на Плевенски окръжен съд. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Администриращият съд е извършил размяна на книжата. Насрещната страна не е отговорила на жалбата. С обжалваното решение съдът е отхвърлил иск иска на Е. Н. против Г. А. за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди, както и на лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба. Ищецът твърди, че по искане на ответника е било допуснато обезпечение на бъдещ иск и наложени обезпечителни мерки – описа на стокови наличности на дружеството, представлявано от Н. и запечатване на търговски обекти. В последствие определението, с което е допуснато обезпечението е отменено. В резултат на горните действия ищецът претърпял неимуществени вреди – болки и страдания от това, че авторитетът му на бизнесмен бил накърнен, в града тръгнали слухове, че дружеството е пред фалит, а обектите са запечатани от кредитори. Изпаднал в социална изолация, изпитва чувства на безпокойство, свързани с финансовото му оцеляване и ангажимента към семействата на работещите в търговското дружество; здравословното му състояние се влошило. Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Червен бряг, отхвърлил иска. Установил твърдените от ищеца в исковата молба факти, но достигнал до заключение, че не е налице противоправност в действията на ответника А. – той се е възползвал законно от право да подаде молба за обезпечение на бъдещ иск и впоследствие да подаде искова молба, независимо, че производството по нея било прекратено. Съдът, също така приел, че действията на А. не са и в причинна връзка са увреждането на ищеца – стреса и емоционалното разстройство са от действията на съответните компетентни органи – съда и частния съдебен изпълнител. Повдигнатия в изложението въпрос, може ли в случай, като разглеждания, да се ангажира отговорността по чл. 45 ЗЗД на правния субект, инициирал обезпечително производство, е от значение за постановения резултат, като разрешаването му е от значение за точното приложение на закона, поради което и касационното обжалване следва да бъде допуснато. Мотивиран от горното, съдебният състав