Определение № 484 от 26.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 919/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. И. П., чрез процесуален представител, срещу Разпореждане № 870 от 14.02.2023г. по в. гр.д. № 1611/2022г. на Окръжен съд - Варна, с което е върната постъпилата от жалбоподателя касационна жалба с вх. № 3316/08.02.2022г. срещу постановеното по същото дело Решение № 1571 от 06.12.2022г. Оплакванията са за несъобразяване от съда с легалната дефиниция за цената на иска, дадена с разпоредбата на чл.68 ГПК, съгласно която това е паричната оценка на предмета на делото, както и с чл.69, ал.1,т.1 ГПК, че размерът на цената на иска за парични вземания е търсената сума, която в случая и по двата обективно кумулативно съединени искове е над 5 000 лв. В този смисъл за неправилен частният жалбоподател намира извода на съда, че размерът на уважената част от иска влияе на допустимостта на касационното обжалване. Изложени са и съображения, че делото е гражданско, тъй като е по „иск на потребител“ по смисъла на чл.113 от ГПК – аргумент от § 13, точка 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, предвиждащ, че делата по искове на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес, което също не било съобразено от решаващия съд. Ответникът по частната жалба, ищец в производството по делото – „Лия Имоти“ ЕООД депозира писмен отговор, с който излага съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, от надлежно легитимирано лице, с правен интерес от неговото обжалване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалвания акт въззивен състав на Окръжен съд - Варна е установил, че касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт съобразно правилото на чл.280, ал.3,т.1 ГПК, по съображения, че обжалваемият интерес от 4 110 лв. в случая е под предвидения в чл.280, ал.3,т.1 ГПК законоустановен минимален праг от 5 000 лв. Определението е правилно като краен резултат, макар и по различни от изложените от въззивния съд съображения. Производството пред районния съд е образувано по подадени от „Лия Имоти“ ЕООД искове по чл.286 ЗЗД, във вр.с чл.49, ал.1 ТЗ за осъждане на ответника Т. И. П. да заплати сумата от 5 427.43 лв. – възнаграждение по договор за поръчка и по чл.92 ЗЗД – неустойка по същия договор в размер на 14 332.34лв. С въззивното решение след частична отмяна и потвърждаване на първоинстанционното решение, като краен резултат ответникът е осъден по първия иск за сумата в размер на 4 110 лв., предмет на подадената от последния касационна жалба. В частта, с която, е потвърдена отхвърлителната част на обжалваното решение, въззивното решение е влязло в сила. Основателно е възражението на частния жалбоподател за неправилност на извода на окръжния съд, който при преценка допустимостта на касационното обжалване с оглед праговете по чл.280, ал.3,т.1 ГПК е съобразявал размера на обжалваемия интерес, а не цената на иска, която в случая е в размер на 5 427.43 лв. Дължимата от съда преценка за допустимостта на касационното обжалване с оглед установените от закона прагове е въз основа цената на иска по смисъла на чл.280,ал.3,т.1 ГПК във вр. чл.68 ГПК и чл.70, ал.1 ГПК – посочената от ищеца парична оценка на предмета на делото. Като неоснователен обаче се преценява доводът на обжалващата страна, че има качеството на „потребител“, определящо разглеждането на спора като граждански по реда на общия исков процес. С приетото от ОСГТК на ВКС Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019г. е формирана задължителна съдебна практика по въпроса „Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото“. Независимо, че тълкувателното дело е образувано по въпрос, касаещ хипотезата на договор за изработка, възприетото в тълкувателното решение е приложимо при спор с предмет правоотношения по всеки един договор, в който една от страните има качеството на потребител. Следователно, принципно намира приложение и при правоотношения, породени от договор за посредничество при продажба на недвижим имот, който е абсолютна търговска сделка, съгласно чл.1,ал.1,т.4 ТЗ. В случая страна по процесния договор за посредничество е физическо лице, което обаче няма качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП с оглед установеното по делото обстоятелство, че ползваната от последния услуга е предназначена за извършване на търговска дейност. В защитната си теза срещу основателността на предявените искове ответникът П. сочи, че в качеството му на възложител по сключения с ищцовото дружество посреднически договор е твърдял, че е „декларирал желание да закупи промишлен имот в регулация с изготвен ПУП, а не изключително скъпа нива“. В този смисъл са и свидетелските показания на неговия съдружник в закупилото имота дружество „ТМ Груп 2020“ООД досежно предназначението му, а именно - за построяване на промишлен склад. Предвид обстоятелството, че в конкретния случай физическото лице ползва услуга, за която е установено, че е предназначена за извършване на търговска дейност, то разпоредбата на чл. 113 изр. 2 ГПК не следва да намери приложение. Следователно, спорът между страните е спор по търговска сделка на основание чл.286, ал.2 вр. чл.1, ал.1, т.4 ТЗ и чл.286, ал.1 ТЗ, което обуславя търговския характер на делото по смисъла на чл.280, ал.3,т.1 ГПК. Ето защо и доколкото цената на иска е под 20 000 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.3,т.1 ГПК. Поради съвпадане в крайния извод, обжалваното разпореждане следва да се потвърди. При този изход на спора частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника в настоящото производство разноски в размер на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,