Определение № 19 от 04.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд - Плевен и Окръжен съд - Ловеч относно компетентността им за администриране на искане, подадено от Г. Вълев, с което се претендира отмяна на влязло в сила ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 64 от 09.02.2023г., постановено от Апелативен съд - Велико Търново, по в. ч. гр. д. № 458/2022г., с което е потвърдено разпореждане № 258 от 23.11.2022г. по гр. д. № 407/2022 г. на Окръжен съд - Ловеч и Г. Вълев е осъден да заплати държавна такса в размер на 15 /петнадесет/ лева по сметка на Апелативен съд - Велико Търново. От данните по приложените дела е видно, че Окръжен съд - Ловеч е сезиран с исковата молба с вх. № 5115 от 07.09.2022 г. на Г. Вълев, по която е образувано гр. д. № 407/2022г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, с която е предявен иск по правно основание чл. 284 ЗИНЗС за заплащане на неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служител от затворническата администрация в периода 08.03.2021 г. до 28,07.2022 г., ведно със законната лихва от началото на увреждането до окончателно изплащане на сумата. С влязло в сила определение № 671 от 23.09.2022 г. производството по гр. д. № 407/2022г. на Окръжен съд -Ловеч е прекратено и делото изпратено по подсъдност на Aдминистративен съд- Плевен за разглеждане на исковата молба. Ищецът е обжалвал горепосоченото определение и по частната му жалба Окръжен съд - Ловеч е постановил разпореждане № 258 от 23.11.2022 г. по гр. дело №407/2022 г., с което е върната частната жалба с вх. № 4887/05.10.2022 г., поради неотстранени нередовности в нея. Това разпореждане също е обжалвано от страна на Г. Вълев и по частната му жалба е произнесено атакуваното сега ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 64 от 09.02.2023г., постановено от Апелативен съд - Велико Търново, по в. ч. гр. д. № 458/2022г., с което е потвърдено разпореждане № 258 от 23.11.2022 г. по гр. дело № 407/2022 г. на Окръжен съд- Ловеч, с което е върната частната жалба с вх. № 4887/05.10.2022 г. След влизане в сила на горепосочения съдебен акт Г. Вълев е подал до Върховния касационен съд искане отмяна на влязло в сила ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 64 от 09.02.2023г., постановено от Апелативен съд - Велико Търново, по ч. гр. д. № 458/2022г. В Окръжен съд - Ловеч е постъпило писмо от Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, входирано в Окръжен съд- Ловеч с вх. №6362/02.11.2023 г., с което са дадени указания за свързване с гр. д. № 407/2022г. и за АДМИНИСТРИРАНЕ на искането за отмяна на влязлото в сила определение № 64 от 09.02.2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново, подадено от Г. Вълев с вх.№12987 от 17.10.2023 г. по описа на ВКС. Това указание не е изпълнено и с писмо изх. № 3863/02.11.2023 г. по описа на Окръжен съд- Ловеч, този съд е изпратил на Aдминистративен съд - Плевен за администриране искането на Г. Вълев за отмяна на влязлото в сила ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 64 от 09.02.2023г., постановено от Апелативен съд - Велико Търново, по в. ч. гр. д. № 458/2022г. С определение № 2313 от 29.12.2023г. Административен съд - Плевен е счел, че не е компетентен да извърши това администриране, защото искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт се подава чрез първоинстанционния съд и в чл. 306 ГПК са регламентирани правомощията на този съд по администрирането на искането за отмяна. Тъй като в случая се претендира отмяна на определение, което е постановено от Апелативен съд - Велико Търново и с него се потвърждава разпореждане № 258 от 23.11.2022г., по гр. д. № 407/2022 г., постановено от Окръжен съд - Ловеч, съставът на Административен съд - Плевен се е аргументирал, че първоинстанционният съд е този съд, който е произнесъл визираното разпореждане, поради което Окръжен съд - Ловеч следва да администрира и искането за отмяна на влязлото в сила ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 64 от 09.02.2023г., постановено от Апелативен съд - Велико Търново, по в. ч. гр. д. № 458/2022г. Настоящият смесен петчленен състав споделя становището на Административен съд - Плевен и счита, че в конкретната хипотеза първоинстанционният съд, който следва да администрира по реда на чл. 306 ГПК постъпилото във Върховния касационен съд искане за отмяна на ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 64 от 09.02.2023г., постановено от Апелативен съд - Велико Търново, по в. ч. гр. д. № 458/2022г. е именно Окръжен съд - Ловеч, който е постановил определение № 671 от 23.09.2022 г. в производството по гр. д. № 407/2022г. на Окръжен съд - Ловеч, а впоследствие и разпореждане № 258 от 23.11.2022 г. по гр. дело №407/2022 г., с което Окръжен съд - Ловеч е върнал частната жалба против определение № 671 от 23.09.2022 г. на Окръжен съд - Ловеч и което е потвърдено с атакуваното сега ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 64 от 09.02.2023г., постановено от Апелативен съд - Велико Търново, по в. ч. гр. д. № 458/2022г. В случая спорът не касае правоотношенията, развиващи се пред Административен съд - Плевен, пред който съд продължава административното дело относно претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, а предмет на разглеждане е визираното ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 64 от 09.02.2023г., постановено от Апелативен съд - Велико Търново във връзка с редовността на подадената частна жалба срещу определение № 671 от 23.09.2022 г., по гр. д. №407/2022г. на Окръжен съд - Ловеч. От значение е обстоятелството, че относно атакуваното ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 64 от 09.02.2023г. на Апелативен съд - Велико Търново е осъществен и инстанционен съдебен контрол, като визираното определение е било обжалвано от Г. Вълев с частна касационна жалба, която е подадена чрез Апелативен съд - Велико Търново, който съд е администрирал тази частна жалба и по нея е постановил определение № 107 от 02.03.2023г. по ч. гр. д. № 458/2022г., с което е постановил да се предостави правна помощ на Г. Вълев по горепосочената частна жалба. Впоследствие тази частна жалба е разгледана от тричленен състав на Трето отделение на Върховния касационен съд, който с определение № 1278 от 26.05.2023г., по ч. гр. д. № 1743/20923г. е постановил, че не допуска касационно обжалване на ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 64 от 09.02.2023г., постановено от Апелативен съд - Велико Търново, по в. ч. гр. д. № 458/2022г. По изложените съображения решаващият смесен петчленен състав счита, че Окръжен съд - Ловеч е компетентният съд, който следва да администрира подаденото от Г. Вълев искане за отмяна на влязло в сила ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 64 от 09.02.2023г., по в. ч. гр. д. № 458/2022г., постановено от Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 258 от 23.11.2022г., по гр. д. № 407/2022 г. на Окръжен съд - Ловеч и Г. Вълев е осъден да заплати държавна такса в размер на 15 /петнадесет/ лева по сметка на Апелативен съд - Велико Търново. На основание на горното и на чл. 135, ал. 5 АПК, смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд на Република България и Върховния административен съд на Република България,