Решение № 1597 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8190/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Национална агенция за приходите /НАП/ - София, чрез процесуален представител-юрк. Танев, против решение № 2290/08.04.2024 г. по адм. д. № 5185/2021 г. описа на Административен съд София-град /АССГ/. Иска се отмяна на решението, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон, непълнота на доказателствата и необосновано – касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Желае се отмяна на решението и отхвърляне на иска. Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответната страна И. М. Ц., чрез процесуален представител - адв. Юрукова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и иска оставяне на съдебното решение в сила. Претендира присъждане на разноски. По делото е постъпила и частна жалба от адв. Юрукова, като процесуален представител на И. М. Ц., против определение № 7482/04.06.2024г., постановено по същото дело, с което е изменено соченото по горе решение № 2290/08.04.2024 г., в частта за разноските и И. М. Ц. е осъден да заплати на НАП сумата от 150 лева разноски за юрисконсулт, съобразно отхвърлителната част на иска. Представителят на Върховна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С оспореното решение № 2290/08.04.2024 г. по адм. д. № 5185/2021 г. по описа на АССГ НАП е осъдена да заплати на И. Ц. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г., като е отхвърлен иска за разликата над този размер до пълния предявен размер от 1000 лв. За да постанови решението си съдът е разгледал иск с правно основание чл. 82, пар. 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на ЕП и Съвета /GDRP/. Приел, че НАП като администратор на лични данни не е изпълнила задължения по чл. 59, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ по чл. 24, чл. 32 от Регламента и чл. 59, ал. 1 от ЗЗЛД, поради което на 15.07.2019 г. е осъществен неоторизиран достъп до информационната система на НАП и е разпространена защитена информация на граждани, обработвана от НАП. Съдът е посочил, че ответникът по иска, чрез бездействие, не е изпълнил по подходящ начин задължението си да гарантира сигурността на личните данни на физическите лица и това е в пряка причинна връзка с негативните преживявания на ищеца. Посочил, че от ищеца е представена извадка от SMS със съдържание "НАП: По заявка номер 8738 ИМА неправомерно разкрити лични данни", но не е посочено лицето, за което е направена справката по посочената заявка, нито телефонният номер на който е получено съобщението. Също така е прието, че липсва информация какви данни са разкрити, както и Ц. да се е интересувал и да е узнал кои точно негови данни са били незаконосъобразно разкрити. По отношение на претърпените от ищеца неимуществени вреди е приел, че са доказани, с позоваване на свидетелски показания. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно разпределена доказателствена тежест в съответствие с решение по С-340/21, но е необосновано и материално незаконосъобразно, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С определение от 25.06.2021 г. съдът е разпределил доказателствената тежест, като е дал конкретни указания на страните – ответника НАП е да установи изпълнението на всички законови изисквания при обработването на личните данни на ищеца, установявайки, че е приел подходящите технически и организационни мерки в съответствие с чл. 24, § 2 и § 3 и чл. 32 от ОРЗЛД. В тежест на ищцата е да установи какви вреди е претърпяла. От НАП са представени "Политика по защита на личните данни в НАП", указания за работа с информация, версия 3.0, съобразно Наредба за общите изисквания за мрежова и информационна сигурност, "Политика по информационна сигурност на НАП, версия 3.0 от 2016 г., Инструкция № 2/8.05.2019 г. за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани в НАП и реда за движение на преписки и заявяване на регистри, Методика за оценка на риска и др. Ищеца е ангажирал гласни доказателства в подкрепа на твърденията си за причинени неимуществени вреди, разпитано е лицето Д. Ц., който споделил впечатленията си от притесненията и страховете които Ц. изпитвал с узнаване на факта за теч на личните му данни. Съобразно т. 6 от решението по дело С-340/2021 г. на СЕС чл. 82, пар. 1 от Регламента следва да се тълкува в смисъл, че опасенията, които субект на данни изпитва, вследствие нарушение на този регламент, от потенциална злоупотреба с неговите лични данни то трети лица, могат сами по себе си да представляват "нематериална вреда" по смисъла на тази разпоредба. Във връзка с разпределената доказателствена тежест, ищеца е представила копие на съобщение от телефон, в отговор на изпратена заявка до НАП с текст "НАП: По заявка номер 8738 ИМА неправомерно разкрити лични данни" В действителност, ищецът, съобразно разпределената му доказателствена тежест, не е ангажирал доказателства от кого е подадена заявката и за лични данни на кое лице се отнася отговора на НАП. Липсват и доказателства какви конкретно са неправомерно разкритите лични данни. В допълнение следва да се посочи, че от страна на НАП е създадена възможност да бъде направена конкретна справка от всеки гражданин по имена и ЕГН за вида на неправомерно достъпните лични данни, от която възможност ищцата не се е възползвала и не е представил доказателства за извършване на подобна справка. Поради процесуалното бездействието на ищеца И. Ц. делото не е попълнено с релевантни за спора доказателства дали той е сред засегнатите лица от хакерската атака срещу електронните масиви на НАП и какви точно нейни лични данни са разкрити. В тази връзка събраните гласни доказателства опасения от възможна злоупотреба с личните му данни, не са сами по себе си достатъчни за ангажиране отговорността на ответника. Поради изложеното касационната инстанция приема, че в производството не е доказано неразрешено разкриване или достъп до лични данни на ищеца, както и не са доказани заявените опасения от възможна злоупотреба с негови лични данни. Като е уважил иска и присъдил обезщетение за 500 лева, съдът е постановил неправилно осъдително решение, което следва да бъде отменено, а искът отхвърлен до уважения размер. На тази плоскост, подадената частна жалба на Ц. се явява неоснователна. С оглед неоснователността на исковата му претенция в цялост – същия дължи на ответната страна сторените разноски, включително възнаграждение за юрисконсулт. В полза на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски според представения списък - юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции - общо в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/ при съобразяване на присъдената от първоинстанционния съд сума- 150лева/, както и сумата 70 лева заплатена държавна такса, приравнени към 86 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на Пето отделение