Решение № 12404 от 26.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 537/2013 г.

Решение № 12404 от 26.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 537/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП /сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, против Решение № 2461 от 12.11.2012 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 1949/2012 г., с което по жалба на Христо Тодоров Даракев от гр. Пловдив, ул. "Силиврия" № 15 отказ за дерегистрация по ЗДДС № 164011200000137 от 14.03.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 618 от 31.05.2012 г. на Директора на Д"ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане за случая на разпоредбата на чл. 107, т. 3, б. "а" ЗДДС и необоснован извод за липса на предвиденото в нея изключение, при правилно установени факти. За периода 01.03.2011-29.02.2012 г. /12-месечен, предшестващ заявлението на жалбоподателя за дерегистрация по чл. 107, т. 3, б. "а" ЗДДС/ общият облагаем оборот на лицето надвишава 50 000 лв. В жалбата се поддържа, че съгласно чл. 73, ал. 4 ППЗДДС, в случаите по чл. 107, т. 3 от Закона, при определяне на облагаемия оборот по ал. 1 се включва и оборотът на лицето, формиран от дейността на същия като едноличен търговец до заличаването му в търговския регистър. § 1, ал. 4 от ДР на ППЗДДС урежда случай като настоящия, при който при заличаване на регистриран ЕТ, ако физическото лице подлежи на задължителна регистрация е длъжно да се пререгистрира по ЗДДС в сроковете по ал. 5. Не е доказано, че получените суми от наеми са включени в облагаемите обороти на ЕТ за посочения период. Няма основание за отделяне на получените доходи от ЕТ и тези от ФЛ, при определяне на облагаемия оборот за посочения период. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Христо Тодоров Даракев от гр. Пловдив, чрез адв. Петров, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Чл. 107, т. 3, б. "а" ЗДДС гласи: "Основание за задължителна дерегистрация е заличаването на едноличния търговец от търговския регистър, освен ако лицето подлежи на задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 за облагаемия оборот за извършените от него доставки, представляващи независима икономическа дейност, или ако са налице основанията по чл. 108, ал. 2". Установено е, че жалбоподателят е бил регистриран по ЗДДС на 26.02.1998 г., а на 02.03.2012 г. е подал заявление за дерегистрация по ЗДДС на основание чл. 107, т. 3 ЗДДС поради заличаване на едноличния търговец от търговския регистър, видно от удостоверение от 24.02.2012 г. на Агенцията по вписванията, Служба по регистрация Пловдив. За да откаже дерегистрацията, органът по приходите се е мотивирал с това, че в подадените справки-декларации по ЗДДС за периода от 01.03.2011 г. до 29.02.2012 г. е декларирана данъчна основа на облагаеми доставки в размер на 47 477,61 лева и общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС 47 477,61 лева, който облагаем оборот е реализиран като едноличен търговец от търговия на дребно с дрехи втора употреба. Жалбоподателят е декларирал доходи от наем на апартаменти и търговски обекти. Преценено е, че оборотът на лицето от дейността му като едноличен търговец и като физическо лице за периода 01.03.2011 г. - 29.02.2012 г. е над 50 000 лева, поради което не е налице основание за задължителна дерегистрация по чл. 107, т. 3 ЗДДС и е издаден оспореният отказ, потвърден с решение № 618 от 31.05.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив. Съгласно чл. 107, т. 3 ЗДДС основание за задължителна дерегистрация е заличаването на едноличния търговец от търговския регистър, ако не са налице двете изчерпателно посочени в същата правна норма изключения. В настоящия случай органът по приходите се е обосновал именно с наличието на изключението на буква "а" на чл. 107, т. 3 ЗДДС - жалбоподателят подлежи на задължителна регистрация като физическо лице заради оборота от извършваните от него доставки, представляващи независима икономическа дейност - отдаване под наем на жилища и търговски обекти. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС данъчно задължените лица са длъжни да се регистрират по ЗДДС на данъчно задължени лица с облагаем оборот над 50 000 лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. Съгласно чл. 96, ал. 2, т. 1 ЗДДС облагаем оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки на стоки и услуги, включително и тези със ставка нула. За да бъде извършена преценка, дали физическото лице подлежи на регистрация по ЗДДС, следва да бъде анализиран доходът от извършваната независима икономическа дейност. В случая през проверявания 12-месечен период жалбоподателят е бил регистриран като едноличен търговец, от която дейност е реализирал облагаем оборот в размер на 47 477,61 лева, и като физическо лице е отдавал под наем жилищни и нежилищни обекти, от което е получил доходи в размер на 18 654,20 лева. Първоинстанционният съд правилно е приел, че органът по приходите, в нарушение на материалния закон, при анализа на доходите на жалбоподателя е взел предвид както декларираните обороти от дейността като едноличен търговец за изминалия период, така и приходите от наеми, представляващи негова независима икономическа дейност като физическо лице. Облагаемите доставки, които са формирали облагаем оборот на едноличния търговец, след вписване на заличаването в търговския регистър поради продажба на предприятието пораждат задължение за регистрация по ЗДДС на основание чл. 132 ЗДДС за правоприемника. Целта на закона е била, създавайки задължение за подаване на заявление за задължителна дерегистрация при заличаване на едноличен търговец, освен ако самото физическо лице не подлежи на задължителна регистрация, регистрацията да премине към правоприемника, като физическото лице - собственик на едноличния търговец - да остане регистрирано единствено, ако в резултат от друга независима икономическа дейност е реализирало облагаем оборот по смисъла на ЗДДС. В противен случай се обезсмисля създаденото задължение за подаване на заявление за дерегистрация при заличаване на едноличния търговец, ако във всички случаи за преценката, дали физическото лице подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС, ще следва да се взема предвид оборотът от декларираните приходи като едноличен търговец. Съдът правилно е приел, че в случая не са налице основания за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, тъй като с прехвърлянето на предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения се прехвърлят на новия собственик и приходите от стопанската дейност на едноличния търговец, а облагаемият оборот от отдаването под наем на жилища и търговски обекти, което жалбоподателят осъществява като физическото лице, не е достигнал изискуемия оборот от 50 000 лева. В този смисъл е и Решение № 9 от 03.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8212/2010 г., първо отделение, по аналогичен казус. Решението следва да остане в сила, а на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 300 лв. разноски адвокатски хонорар за касационната инстанция.