Определение № 566 от 18.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 375/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 4040/21.03.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 2928/2011г., с което Софийският градски съд е оставил без уважение частната жалба на [фирма] срещу отказа на съдията по вписванията при Софийския районен съд за вписване на декларация – протокол за прекратяване на договор за наем от 29.06.2007г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че декларацията за прекратяване на договор за наем не подлежи на вписване съгласно чл.4, б.”е” от Правилника за вписванията, което обстоятелство, от друга страна, е без значение за третите лица, доколкото вписването по чл.1 от ПВ дава гласност по начина, предвиден в закона. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Според частния жалбоподател с касационния контрол “би могло да се установи дали съществува специален закон, на основание на който и във връзка с чл.2 ПВ, би могло да се допусне вписване на едностранно прекратяване на договор за наем”. С оглед изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдът намира, че към частната жалба не е поставен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Не се налага тълкуване на правна норма, което да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а се цели възприемане на тезата на частния жалбоподател, чрез евентуално хипотетично издирване на законово основание за разширително тълкуване на установените правила относно подлежащите на вписване актове. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд