Определение № 414 от 15.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5926/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба, подадена от М. Алиева от [населено място], община Търговище, област Търговище, чрез пълномощника адвокат С. Маринова, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила Решение № 96/18.08.2021 г., постановено по адм. дело № 187/2021 г. по описа на Административен съд - Търговище. Наведени са твърдения досежно наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, относно откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, с оглед издаването на Удостоверение А1 № 220088379642 от 07.04.2023 г. на М. Алиева, след влязло в сила Решение № 36 от 15.03.2023 г. по адм. дело № 167/2022 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което по жалба на Алиева е отменен изричен отказ на удостоверение относно приложимото осигурително законодателство за заето лице – А1. Молителката иска отмяна на Решение № 96/18.08.2021 г., постановено по адм. дело № 187/2021 г. по описа на Административен съд - Търговище и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Търговище, не изразява становище. Върховният административен съд, - тричленен състав на шесто отделение, като обсъди данните по делото и доводите на молителката, намира следното: С Решение № 96/18.08.2021 г., постановено по адм. дело № 187/2021 г. по описа на Административен съд - Търговище е била отхвърлена жалбата на М. Алиева срещу Решение № 1040-25-27 от 23.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-472-3 от 11.05.2021 г. издадено от началник на отдел "КПК" в ТП на НОИ - Търговище, с което на лицето е било отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО. При извършената от настоящия тричленен състав на ВАС, шесто отделение, служебна проверка за допустимост на искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК съдът намира същото за недопустимо, като подадено след изтичане на преклузивния едногодишен срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Съгласно чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК, искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство - в случаите по чл. 239, т. 1, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Посочените срокове са преклузивни и тяхното изтичане погасява правото на страната на искане за отмяна на заявеното основание по чл. 239, т. 1 АПК. Искането за отмяна, със соченото правно основание чл. 239, т. 1 АПК, е подадено пред Административен съд – Търговище, като същото е входирано в деловодството на съда с вх. № 706 на 25.04.2023 г. В конкретния случай визираният в нормата на чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК едногодишен срок е изтекъл към датата на подаване на искането. Решение № 96/18.08.2021 г., постановено по адм. дело № 187/2021 г. на Административен съд - Търговище, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 18.08.2021 г. поради окончателния му характер, съгласно чл. 119 във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" КСО. Искането за отмяна е подадено на 25.04.2023 г., т. е. след изтичането на едногодишния срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. При искане за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК е налице законодателно определен едногодишен срок за допустимост на искането от момента на влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Този едногодишен срок „поглъща“ тримесечния срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, т. е. дори да не е изтекъл тримесечният срок искането за отмяна е недопустимо, ако то е подадено след едногодишния срок от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Едногодишният срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК е процесуален и преклузивен. Искането за отмяна е предявено извън този срок и се явява просрочено. Съдебното производство е недопустимо, поради наличие на абсолютна отрицателна предпоставка за разглеждане на спора по същество. Определението, с което е даден ход по същество на спора следва да се отмени на основание чл. 253 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК. Mолбата за отмяна като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство да се прекрати. Водим от горното и на основание чл. 159, т. 5, вр. с чл. 249 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,