Определение по допустимост № 2 от 16.02.2006 г. на КС по к. д. № 2/2006 г.

Делото е образувано на 30 януари 2006 г. по искане на състав на Върховния административен съд, второ отделение. С искането е оспорена конституционността на чл. 127, ал. 9, изр. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Разпоредбата е създадена със Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 65 от 22 юли 2003 г.) и е допълнена при последващо изменение на закона (ДВ, бр. 103 от 23 декември 2005 г.). Според изр. 2, с което именно е допълнена, не подлежи на обжалване и е окончателна заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която той след съгласуване с общинския съвет одобрява общ устройствен план на селищни образувания с национално значение. Съставът, разглеждащ адм. дело № 9745/2005 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, е преценил, че изключването на тези актове от съдебно обжалване противоречи на чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията, защото ограничава правото на защита на собствеността и накърнява неприкосновеността на частната собственост. Като е приел, че е налице отбелязаното несъответствие с основния закон, с определение от 11 януари 2006 г. е спрял производството по делото и съгласно чл. 150, ал. 2 от Конституцията е внесъл въпроса в Конституционния съд. Конституционният съд намира искането за допустимо. То е за установяване на противоконституционност на законова разпоредба, което е в правомощията на съда. Освен това е направено от съдебен състав във връзка с разглеждането на конкретно дело или от субект, който може да сезира съда за упражняване на посоченото правомощие пo чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. Съдът констатира, че по искане на същия състав е образувано и к.д. № 2/2006 г. Искането е основано на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и има за предмет чл. 127, ал. 9, изр. 2 ЗУТ, за чието несъответствие с основния закон по мотиви, идентични с изтъкнатите, е направена преценка от съдебния състав при разглеждането на друго дело – № 9744/2005 г. С оглед на така направената преценка с определение от 11 януари 2006 г. съдебното производство е спряно и въпросът за противоречието на разпоредбата с основния закон е внесен в Конституционния съд. По съображенията, които вече се изложиха и които се отнасят и за това искане, то е допустимо. Поради еднаквостта на предмета им к.д. № 2/2006 г. следва да се присъедини за съвместно разглеждане и решаване към настоящето дело. Предвид предмета на делото съдът приема, че като заинтересувани страни трябва да се конституират Народното събрание, Министерският съвет, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на правосъдието, Върховният административен съд, главният прокурор, Националното сдружение на общините в България, Висшият адвокатски съвет и Съюзът на архитектите в България. На тях следва да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се съобщи, че в 14-дневен срок могат да представят писмени становища, а на вносителя да се изпрати препис от определението, като се съобщи, че в същия срок може да изложи допълнителни съображения. Съдът приема също така, че е необходимо да се изискат и приложат делата, при разглеждането на които е направена преценка за наличие на противоконституционност. По тези съображения Конституционният съд на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционния съд