Определение № 93 от 17.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 730/2014 г.

Производството е по чл.248 ал.1 пр.2 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за изменение на Решение № 117/2.11.2015 г. по т.д.№ 730/2014 г. на ВКС, Второ търговско отделение, в частта за разноските и присъждане допълнително на сумата 9873,70 лв., представляваща съдебни и деловодни разноски за първоинстанционното и въззивното производство, поради пропуск на касационната инстанция да се произнесе за направените от ответника разноски в предходните две инстанции. Насрещната страна Д. А. П. изразява становище в срока за отговор на молбата, че същата е неоснователна. При преценка на допустимостта й настоящият съдебен състав съобрази следното: Молбата на ответната страна е подадена в едномесечния срок от постановяване на необжалваемото решение от заинтересована страна, но се явява процесуално недопустима на основание чл. 80 изр. 2 ГПК поради обстоятелството, че не е представен списък на разноските до приключване на последното съдебно заседание пред касационната инстанция. Макар да е назована молба за допълване на решението, молбата съдържа искане за промяна на постановения съдебен акт в частта за разноските. С решението от 2.11.2015 г., чието изменение се иска, е обезсилено въззивното решение на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него решение № 1656 от 26.11.2010 г. по гр.д.№ 174/2010 г. на Пловдивския ОС, прекратено е производството по предявения от Д. А. П. срещу [фирма] частичен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД и Д. П. е осъден да заплати на [фирма] А. сумата 1800 лв. разноски по делото. При втората хипотеза на чл.248 ал.1 ГПК, при която съдът е присъдил дължими разноски и е налице само искане размерът им да бъде приведен в съответствие с твърдението на страната за осъществяването им искането на молителя не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото и предпоставка за разглеждането на молбата е представянето на списък по чл. 80 ГПК. Първата хипотеза на чл.248 ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът въобще не се е произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски. С оглед разгледаната в т.8 на ТР № 6/2012 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС правна характеристика на допълване на съдебния акт и разграничението между хипотезите на изменение и допълване на решението в частта за разноските следва да се приеме, че заявеното искане на [фирма] с молбата от 1.12.2015 г. вх. № 12948 чрез процесуалния му представител Г. П. е ЗА ИЗМЕНЕНИЕ В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ присъдени в размер на 1800 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 25.6.2015 г., и пропускът на страната да представи списък на разноските до приключването на последното съдебно заседание я лишава от правото да поиска изменение на решението в частта за разноските – правна последица, установена с чл.80, изр.2 ГПК. По изложените съображения молбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, на основание чл.248, ал.1 пр.2 ГПК във вр.чл.80, изр.2 ГПК