Определение № 615 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 497/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК образувано по частна жалба на Прокуратурата на Република България против разпореждане от 11.05.2011 г. за издаване на изпълнителен лист по в. гр. дело № 170/2011 год. на Софийски апелативен съд. Направено е искане да се отмени разпореждането като незаконосъобразно и се обезсили издадения на 16.05.2011 год. изпълнителен лист. Ответницата Д. С. Л. в писмен отговор поддържа, че за частния жалбоподател липсва правен интерес от обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, тъй като според разпоредбата на чл. 519, ал. 1 ГПК вземането не подлежи на принудително изпълнение, освен ако ответникът не реши да плати доброволно. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери разпореждането, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока в по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. С обжалваното разпореждане, по искане на Д. С. Л., е постановено да се издаде срещу Прокуратурата на Република България изпълнителен лист за присъдено с първоинстанционното решение (потвърдено от въззивната инстанция) обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 З. за сумата 20 000 лв. със законна лихва от 09.10.2003 г. и на 16.05.2011 год. изпълнителният лист е издаден в полза на молителката. В. решение е обжалвано от Софийска апелативна прокуратура и в осъдителната му част решението не е влязло в сила. Частната жалба е основателна. В. съд не е преценил статута на Прокуратурата на РБ, с оглед забраната на чл. 243, ал. 2 ГПК за допускане на изпълнение на невлязло в сила решение срещу държавно учреждение и забраната за допускане на изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения по чл. 519, ал. 1 ГПК. Статута на „държавно учреждение” по смисъла на чл. 243, ал. 2 ГПК и чл. 519, ал. 1 ГПК следва да се изведе от Закона за устройството на държавния бюджет, където в чл. 4, ал. 1 е посочено, че държавният бюджет обхваща републиканския бюджет, бюджета на Народното събрание и бюджета на съдебната власт, а съгласно § 1, т. 1 от ДР по смисъл на този закон „държавни органи” са президента, министерския съвет, министерствата и другите ведомства, областните администрации, Конституционния съд и други бюджетни организации, определени със закон. В разпоредбата на чл. 137 от Закона за съдебна власт - Прокуратурата е юридическо лице на бюджета издръжка със седалище [населено място]. Предвид статута на Прокуратурата на РБ на държавно учреждение и с оглед разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК, която не допуска изпълнение на невлязло в сила решение срещу държавно учреждение, въззивният съд е следвало да откаже издаването на изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение. Отделен е въпроса, че присъденото вземане е парично и съгласно чл. 519, ал. 1 ГПК то не подлежи на принудително, а само на доброволно изпълнение. При тези съображения обжалваното разпореждане следва да се отмени, да се откаже издаването на изпълнителен лист и да се обезсили неправилно издадения изпълнителен лист. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.