Определение № 109 от 11.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3095/2016 г.
ВКСIII гражданско отделение11.04.2017
Ruling
Осъжда Н. Д. И. от [населено място] ЕГН [ЕГН] ,да заплати на ОУ „П. С.” [населено място] сумата 950 лева разноски по делото за настоящата касационна инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2
Grounds
Производство по чл.248 ,ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на ОУ„П. С.”гр. П. за допълване на определение №873 от 21.12.2016г по гр.д №3095/2016г на ВКС ІІІ г.о в частта за разноските. С определението по реда на чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 578 от 21.04.2016 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 482/2016 г., с което е потвърдено решение № 106 от 11.01.2016 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. № 15028 /2014 г. за отхвърляне исковете на касатора Н. Д. И. за обезщетение за вреди от признато с влязло в сила съдебно решение незаконно уволнение.При постановяване на определението настоящият състав на ВКС ІІІ г.о е приел, че отговорът на касационната жалба, с който ответникът ОУ „П. С.”е заявил искане за разноски не е постъпил в срок, отчитайки датата на регистрирането му в съда - 11.07. 2016г. Молителят изтъква ,че отговорът е бил депозиран в срок и представя копие от известие- обратна разписка на „Български пощи „с пощенско клеймо от 07.07.2016г. С допълнителна молба,депозирана в съда чрез адв. М. Г. на 11.07. 2016г, страната е представила единствено доказателствата за извършване на разноските - договор за правна помощ и извлечение за постъпване на сумата по сметка на адвоката, както е било уговорено. Това извлечение процесуалният представител е заверил и е приложил към молбата от 11.07.2016г. С нея е заявил на съда своемременно ,че сумата от 950 лв е реално платена, преведена по негова сметка на тази дата (11.07.2016г). Постъпило становище от Н. Д. И.. Съдът вече е констатирал просрочено постъпване на отговора. Искането е неоснователно, тъй като не са представени годни доказателства за извършване на разноските, а именно документ, заверен от банката, обслужвала сметката на процесуалния представител. Приложен е табличен файл, който може да изготви всеки, а не банков документ за плащането. Молбата за допълване на определението с присъждане на разноски е основателна. Постъпилите от ответната страна книжа по делото – отговор на касационната жалба и молба от 11.07.2016г са регистрирани в съда на тази дата, но се удостоверява, че отговорът е бил изпратен по пощата на 07.07.2016г, което е отбелязано от регистратора в ОС Пловдив, запазен е и пощенският плик.Тъй като искането за присъждане на разноски е направено с отговора на жалбата, който е постъпил в срок, направено е своевременно и има съдържанието на списък по чл. 80 ГПК ( т.2, т.8 от ТР №6/2013 по т.д№6/2012 ОСГТК ),на ответника в производството се дължат сторените разноски за настоящата инстанция, тъй като касационната жалба не е допусната до разглеждане по същество. Посочените разноски от 950лв. за адвокатска защита следва да се приемат за платен изцяло адвокатски хонорар, предвид посочения начин на плащане в договора за правна помощ от 17.06.2016г между представляваната страна и адвоката - по конкретно посочена банкова сметка на последния. Поначало удостоверяващи плащането могат да бъдат и писмените изявления на адвоката за получаване на сумата, те имат значението на разписка. В случая е налице и заверка от адвокат М.Г. по чл. 32 от Закона за адвокатурата върху извлечение от нейната сметка, по която е било договорено да се преведе възнаграждението. По този начин реалното извършване на разноски е установено по делото в отношенията между представляващия адвокат и представляваната страна, независимо че така завереното и приложено извлечение (разпечатка на текстови файл от информационна система за достъп на титулярите на банкови сметки до информация по движението им) няма реквизитите на свидетелстващ банков документ. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.