Определение № 25 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 627/2010 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. А. Д. от[населено място], чрез пълномощника си адв. В. Х. от АК-Х., срещу определение № 198 от 21.10.2010 г. по гр.д. № 826/2010 г. на тричленен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба против въззивно решение № 5 от 12.02.2010 г. по гр.д. № 675/2009 г. на Х. окръжен съд. Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Твърди се за частична недопустимост на въззивното решение, тъй като въззивният съд се е произнесъл свръх петитум относно присъдената сума от 212,50 лв. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, не е постъпил отговор от ответника по жалбата и ищец в производството А. Г. А. от[населено място]. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане касационната жалба, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Определението е правилно. С въззивно решение № 5 от 12.02.2010 г. по гр.д. № 675/2009 г. на Х. окръжен съд З. А. Д. е осъдена да заплати на А. Г. А. сумата от 545,42 лв., представляваща обезщетение за ползване на съсобствен имот, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Присъдената сума е формирана като от общо дължимата сума от 1689,42 лв. съдът е извършил прихващане със сумата от 1144 лв. по направеното от ответницата Д. възражение за прихващане. Въззивното решение е обжалвано от ответницата пред ВКС, който с обжалваното определение е оставил без разглеждане касационната жалба като недопустима, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Правилно съдът е приел, че обжалваемият интерес с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, се определя от размера на паричната претенция, предмет на касационната жалба, и тъй като в случая това е сумата от 545,42 лв., т.е. под законово определения минимум, касационно обжалване на въззивното решение е недопустимо. Ето защо, правилно с обжалваното определение касационната жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и касационното производство е прекратено, тъй като според разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е императивна и предвижда критерий, който изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, защото се касае за установен минимален праг на обжалваем интерес до 1000 лева. Едва след като е налице тази законова предпоставка съдът се произнася по релевираните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, в т.ч. и относно частичната недопустимост на въззивното решение, както е в настоящия случай. В случая с постановяване на въззивното решение по предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, уважен в размер на 545,42 лв., производството по делото е приключило и същото не подлежи на касационен контрол, поради което правилно тричленният състав на ВКС е оставил касационната жалба без разглеждане като процесуално недопустима. По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,