Решение № 6857 от 25.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13378/2017 г.

Решение № 6857 от 25.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13378/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Г., гражданин на Афганистан, чрез процесуален представител, против решение № 5762 от 16.10.2017 г., постановено по адм. дело № 8889/2017 г. по описа на Административен съд С. - град. Т. се неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил като неоснователна жалбата на Г. Г., гражданин на Афганистан, срещу решение № 13861 от 18.07.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт е издаден при спазена процедура и в писмена форма, без да са допуснати процесуални нарушения. За да отхвърли жалбата на Г. Г. срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни няколко интервюта. Възприета е констатацията, че всеки един орган, до когото е отправена молбата за закрила може и е длъжен да направи конкретна преценка за обстоятелствата за уважаването й, вкл. дали насилието не е безогледно, преценено по пълзящата скала, посочена в т. 39 на решение от 17.02.2009 г. на Съда на ЕС по дело № С-465/07 г. Също така е направен извод, че не са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут. Прието е, че не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец. Текстът на чл. 9, ал. 1 ЗУБ е идентичен с този на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО, "относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила". Чл. 15 (букви "а", "б", "в") определя, кои посегателства следва да се считат за тежки. Чл. 4, § § 1 и 2 пък определят начините за оценяване на фактите и обстоятелствата, изложени в молбите за международна закрила. Дадена е възможност на Държавата да прецени, че задължение на молителя е да обоснове своята молба, а компетентният орган следва да оцени, в сътрудничество с молителя, елементите, свързани с молбата му: информациите на молителя и всички документи, с които разполага за своята възраст, минало, включително и на свързаните с него роднини, за своята самоличност, за своето или своите гражданство/а, за страната или страните, както и за мястото или местата на предишно пребиваване, предходните му молби за убежище, за маршрут на пътуване, документи за самоличност и за пътуване, както и причините за молбата за международна закрила. Начинът на оценяване на фактите и на предоставените доказателства е регламентиран в § 3 на чл. 4. Обстоятелството, че чуждият гражданин е имал затруднения от личен и социално- икономически характер не е основание за предоставяне на статут в хипотезите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Първоинстанционният съд е приел, че не съществуват никакви достоверни доказателства, че жалбоподателят е бил принуден да напусне държавата си по произход поради това, че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства. В Афганистан не е налице изключително висока степен на насилие, която се изисква по аргумент от т. 39 от Решение № С - 465/07 на СЕС. Т. като жалбоподателят не доказва, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, то за предоставяне на хуманитарен статут се изисква висока степен на безогледно насилие. Решението е правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. П. А. съд С. - град, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от жалбоподателя причини да напусне страната си - не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Изтъкнатите причини са от личен и социално-икономически характер и не обосновават наличието на основанията по чл. 8 от ЗУБ. Правилно е приел първоинстанционният съд, че статут на бежанец може да не се предостави, когато в част от държавата по произход не са налице причини за основателно опасение от преследване спрямо чужденеца, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Обосновани са изводите на съда и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Г. Г. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е мотивирал решението си именно с установеното актуално положение в държавата на произход на чужденеца. Административен съд С.-град правилно е приел, че жалбоподателя не е заявил да има проблеми, свързани с вътрешно-политическата обстановка в Афганистан. В конкретния случай, от изявленията му е видно, че същият не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Не се установяват и тежки посегателства спрямо личността на жалбоподателя, както и изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. Като е отхвърлил жалбата на Г. Г., административният съд е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да се остави в сила.