Определение № 322 от 01.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 302/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 2299 от 09.05.2011 г., подадена от Р. Е. А. и Н. А. И. срещу определение № 252 от 26.04.2011 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д.№ 188 от 2011 г., с което е потвърдено определение № 199 от 07.01.2011 г. по гр.д.№ 1367 от 2009 г. на Варненския окръжен съд за връщане като просрочена на молбата на Р. А. и Н. И. за допълване на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основание за допустимост на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- противоречие на обжалваното определение с незадължителна практика на ВКС по следните два въпроса: 1. Длъжен ли е съдът да присъди разноски на страната, в полза на която е постановено съдебното решение, когато тази страна е поискала присъждане на разноските още в съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество и 2. Прилага ли се разпоредбата на чл.80 от ГПК, в редакцията й след изменението с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г. по отношение на искания за присъждане на разноски, които са направени преди 21.12.2010 г. Ответниците В. Н. Ф. и М. Н. Ф. не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната жалба е подадена от легитимирани лица /ответници по делото/ и в едноседмичния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалваното определение на Варненския апелативен съд на 04.05.2011 г., а частната жалба е подадена на 09.05.2011 г./. Тъй като е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК и чл.274, ал.3, т.1 от ГПК за да е допустимо касационното обжалване на това определение, е необходимо да са налице някои от предпоставките на чл.280 от ГПК. В случая не е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд, тъй като жалбоподателите не са посочили правен въпрос от значение за делото по смисъла, пояснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС: Молбата на жалбоподателите за присъждане на разноски е била върната /тоест била е оставена без разглеждане/ поради това, че е била подадена след изтичане на посочения в чл.248, ал.1 от ГПК преклузивен срок- до изтичане на срока за обжалване на съдебното решение. Тоест, същественият за делото въпрос касае преклузивния срок за подаване на молбата за изменение или допълване на съдебното решение в частта за разноските, докато посочените от жалбоподателите въпроси /длъжен ли е съдът да присъди разноски на страната, в полза на която е постановено съдебното решение, когато тази страна е поискала присъждане на разноските още в съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество и прилага ли се разпоредбата на чл.80 от ГПК, в редакцията й след изменението с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г. по отношение на искания за присъждане на разноски, които са направени преди 21.12.2010 г./ нямат отношение към този въпрос. Поради това касационното обжалване на определението на Варненския апелативен съд не следва да се допуска. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение