Определение № 10955 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 883/2024 г.

ВАССедмо отделение15.10.2024reporting judge Станимир Христов

Ruling

ОТХВЪРЛЯ искането на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Стара Загора с ЕИК 833066300, представлявано от управителя инж. Р. М., чрез представители по пълномощие – адв. В. Петров и адв. К. Димитрова – и двамата от Софийска адвокатска колегия, за изменение на Решение № 9062/22.07.2024 год., постановено по адм. дело № 883/2024 год. по описа на Върховен административен съд, Седмо отделение в частта за разноските. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА

Grounds

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от АПК. Образувано е по искане от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Стара Загора с ЕИК 833066300, представлявано от управителя инж. Р. М., чрез представители по пълномощие – адв. В. Петров и адв. К. Димитрова – и двамата от Софийска адвокатска колегия, за изменение на Решение № 9062/22.07.2024 год., постановено по адм. дело № 883/2024 год. по описа на Върховен административен съд, Седмо отделение в частта за разноските. Претендира се присъждане на направените в пълен размер разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, придружен с доказателства, а именно сумата от 61 370,90 лева без ДДС (73 645,08 лева с ДДС), който според искателя незначително надвишава минималния размер по наредбата. При формиране на тази претенция, искателя е посочил, че при постановяване на съдебното решение в частта за разноските, съдът неправилно е определил материалния интерес по спора, като е посочил такъв в размер на 708 317,26 лева, а не действителния такъв – размера на определената в административния акт финансова корекция – 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 год. разходи по сключения Договор № Е-ДЗ-11/01.03.2021 год. на стойност 10 119 329 лева без ДДС с изпълнител обединение „Дунавци 2020“ ДЗЗД. В този смисъл се твърди, че размера на финансовата корекция е сумата от 2 231 312,05 лева, която сума съставлява материалния интерес по спора и върху която сума следва да се определя адвокатското възнаграждение, а не приетата от съда сума на материалния интерес в размер на 708 317,26 лева. В искането са обективирани и твърдения за неоснователност на заявеното от процесуалния представител на РУО на ОПОС възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което по мнение на искателя е бланкетно и не е подкрепено с конкретни доводи и аргументи. В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане да бъде изменено Решение № 9062/22.07.2024 год. по адм. дело № 883/2024 год. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение, в частта за разноските. Ответникът - ръководителят на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020, в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е представил писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на искането, поради което, същото следва да бъде отхвърлено. Сочи, че своевременно е направил аргументирано възражение за намаляване на размера на претендираните разноски. По подробно изложени съображения счита, че не е налице основание за изменение на съдебното решение в частта на присъдените разноски. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на искателя, приема, че искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Производството пред ВАС е образувано по жалба на ръководителя на УО на ОПОС, чрез представител по пълномощие – С. Златанова, правоспособен юрист, против Решение № 399/20.11.2023 год., постановено по адм. дело № 579/2023 год. по описа на Административен съд – Стара Загора. Ответната страна – „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Стара Загора е представила писмен отговор, както и допълнителна молба със становище по хода на делото, придружена със списък по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие и доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение. В проведеното на 02.04.2024 год. публично съдебно заседание по делото, процесуалният представител на касатора – Й. Т. е заявил възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски, като е изложил конкретни аргументи, в това число е заявил и искане да бъде съобразено решението на Съда на Европейския съюз (от 23.11.2017 год. на СЕС по съединени дела С-427/16 год. и С-428/16 год.). При тези фактически данни, настоящият състав приема следното: С Решение № 9062/22.07.2024 год. по адм. дело № 883/2024 год., състав на ВАС е оставил в сила Решение № 399/20.11.2023 год., постановено по адм. дело № 579/2023 год. по описа на Административен съд – Стара Загора и е осъдил Министерство на околната среда и водите да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Стара Загора сумата от 37 080 (тридесет и седем хиляди и осемдесет) лева с ДДС разноски по делото. За да постанови решението си в частта за разноските, с оглед изхода на спора и своевременно направеното от касатора възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, ВАС е приел, че в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение, предвид правния интерес на спора (708 317,26 лева) следва да бъде 30 900 лв. без ДДС или 37 080 лева с ДДС, която сума следва да се присъди, а не претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 61 370,90 лева без ДДС или 73 645,08 лева с ДДС, което се явява прекомерно. В сезиращото искане е заявено, че неправилно съдът е приел, че материалния интерес е в размер на 708 317,26 лева, а не действителния такъв, който според искателя е 2 231 312,05 лева (25% от стойността на допустимите разходи по процесния договор). Настоящият съдебен състав намира така заявеното твърдение за неправилно. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Действително, в оспореният административен акт е посочено, че се определя финансова корекция в размер на 25% от разходите, които са признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 год. по засегнатият договор за Обособена позиция № 3, а именно разходите по Договор за Обособена позиция № 3 с № Е-ДЗ-11/01.03.2021 год. с избрания за изпълнител „Дунавци 2020“ ДЗЗД на стойност 10 119 329 лева без ДДС. Независимо от така посоченото, отново в административния акт (л. 14 от Решението за определяне на финансова корекция от 23.08.2023 год.), определената на бенефициера „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Стара Загора сума за възстановяване е в размер на 708 317,26 лв., представляваща разликата на определената с решението финансова корекция в размер на 25%, изчислена на база отчетени и общо верифицирани разходи по процесния договор от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи по процесния договор и тази по предходно определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи по същия договор. Така определената сума е изчислена на основание чл. 35, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 год. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба № Н-3/22.05.2018 год.). Така определената сума съставлява разликата на определената с Решение от 23.08.2023 год. финансова корекция в размер на 25%, изчислена на база отчетени и общо верифицирани разходи по процесния договор от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи и тези по предходно определената финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими разходи по същия договор. В допълнение на горното следва да се отчете и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 г.), при прилагането на пропорционалния метод изчисляването на финансовата корекция се извършва, като процентният показател, посочен в приложения № 1, 1а и 2, се отнася към сумата на допустимите, засегнати от нарушението разходи, които са поискани от бенефициента за възстановяване, като се прилага посочената в разпоредбата формула. В съответствие с цитираната правна регламентация, посочената в административния акт сума за възстановяване в размер на 708 317,26 лева е определена при прилагане на формулата по чл. 5, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, съобразена с извършените междинни плащания, на основание подадените искания № 5, № 9, № 11 и № 12. Предвид горното, сумата от 708 317,26 лева подлежи на възстановяване, така както е посочено и на л. 14 от Решението на РУО на ОПОС за определяне на финансова корекция от 23.08.2023 год., поради което именно тази сума е вменена като задължение на бенефициера „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Стара Загора и именно тази сума съставлява материалния интерес по спора. В съответствие с горните доводи и доколкото адвокатското възнаграждение е определено в съответствие с така очертания материален интерес по спора и при правилно приложение на Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските се явява неоснователно и като такова следва да се отхвърли. Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,

Cited provisions

11