Определение № 7054 от 10.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5560/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл., във връзка с чл. 254, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. И. П. и М. И. П. против определение № 3845 от 25.04.2024 г., постановено по адм. д. № 882/2024г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на с. Костиево, община Марица, обл. Пловдив, в писмено становище, оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 254, ал. 2 от АПК, от страна с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Пловдив оставя без разглеждане искането по чл. 250 АПК на Т. И. П. и М. И. П. за прекратяване на неоснователните действия на кмета на с. Костиево – незаконосъобразни погребения, извършвани в УПИ І- за озеленяване, кв. 60 по плана на с. Костиево. За да постанови този резултат съдът приема за установено, че в УПИ І – за озеленяване, кв. 60 по плана на с. Костиево не се извършват фактически действия, доколкото самите погребения са нормативно уредена и регулирана дейност. Констатира, че погребенията се извършват в съответствие с нормативната уредба и задълженията се осъществяват с правни действия от служителите в кметството или общината, поради което прави извод, че искането е недопустимо поради липса на предмет – няма извършвани неоснователни фактически действия по смисъла на закона. По тези съображения съдът прави извод за недопустимост на искането. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателите твърдят, че се извършват фактически действия, изразяващи се в разширяване на гробищния парк на селото, без същите да се основават на административен акт или на закона. Видно от приложения по делото сигнал от 09.04.2024 г., подаден от М. И. П. до РЗИ – Пловдив е, че същата твърди, че гробищния парк се разширява като се извършват погребения в нов имот, извън изградената от много години ограда. Изложените от съда мотиви относно липсата на твърдените фактически действия са въпрос по съществото на спора, а именно основателност или неоснователност на искането, а не за неговата допустимост. Освен това жалбоподателите не твърдят, че погребенията се извършват в противоречие с нормативните изисквания, а че същите се извършват извън определеното за това място. Следователно изводите за недопустимост на искането са незаконосъобразни и съдът дължи произнасяне по съществото на искането. Фактът, че в писмения отговор, депозиран по реда на чл. 252, ал. 2, кметът на с. Костиево отрича да са извършвани твърдените фактически действия и предвид техният характер, обосновава прилагането на чл. 252, ал. 3 АПК, като съдът следва да провери с посочените в закона начини извършват ли се действията, от чие име и на какво основание. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд и състав за произнасяне по същество на направеното искане и с прилагане и на разпоредбата на чл. 252, ал. 3 АПК. Разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,